"Dead Boy's Poem"
 

"I live no more to shame, nor me, nor you, I'm sorry"

Born from silence, silence full of it
A perfect concert my best friend
So much to live for, so much to die for
If only my heart had a home

Sing what you can't say
Forget what you can't play
Hasten to drown into beautiful eyes
Walk within my poetry, this dying music
- My loveletter to nobody

Never sigh for better world
It's already composed, played and told
Every thought the music I write
Everything a wish for the night

Wrote for the eclipse, wrote for the virgin
Died for the beauty the one in the garden
Created a kingdom, reached for the wisdom
Failed in becoming a god

Never sigh...

"If you read this line, remember not the hand that wrote it
Remember only the verse, songmaker's cry the one without tears
For I've given this its strength and it has become my only strength.
Comforting home, mother's lap, chance for immortality
where being wanted became a thrill I never knew
The sweet piano writing down my life"

"Teach me passion for I fear it's gone
Show me love, hold the lorn
So much more I wanted to give to the ones who love me
I'm sorry
Time will tell (this bitter farewell)
I live no more to shame nor me nor you
And you... I wish I didn't feel for you anymore..."

A lonely soul
An ocean soul

Поема за мъртвото момче

"Повече не ще живея, за да не посрамя ни себе си, ни теб. Съжалявам."

Роден от тишината, изпълнен с тишина.

Съвършеният концерт - моят най-добър приятел.

Колко много неща, за които да живееш, но и да умреш

Само ако сърцето ми имаше дом...

Изпей това, което не можеш да кажеш

А това, което не можеш да изпълниш - забрави

Забързан да се удавиш в красивите очи

Повърви с моята поезия - тази умираща музика,

Моето ничие любовно писмо.

Никога не въздишай за по-добър свят

Всичко е вече композирано, изпълнено и изречено

Всяка моя мисъл е музиката, която пиша

и всичко е желание в нощта.

Писах за затъмнението, и за девицата писах

Умрях за красотата - онази, от градината

Създадох кралство, към мъдростта се протегнах

Но да се превърна в Господ се провалих.

Никога не въздишай за по-добър свят

Всичко е вече композирано, изпълнено и изречено

Всяка моя мисъл е музиката, която пиша

и всичко е желание в нощта.

"Ако четеш тези редове, спомняй си не ръката, която ги е писала,

помни само стиховете, които поетът сътвори плачейки без сълзи
Защото аз съм ги дарил със силата им, а те се превърнаха в моята единствена такава.

Уютният дом, скутът на майка, моята възможност за безсмъртие

Където да бъда желан бе непознат за мен трепет,

а милото пиано записваше живота ми.

"Научи ме на страст - страхувам се, че си е отишла 

покажи ми обич, която да крепи нещастния (поет).

Исках да дам много повече на онези, които ме обичаха.
Съжалявам. 

Времето ще покаже (горчиво сбогом)

Повече не ще живея, за да не посрамя ни себе си, ни теб.

А ти... така ми се искаше да съм те забравил вече."

Самотна душа
Душа на Океана