tristes esta noche

Пабло Неруда - Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ

Puedo escribir los versos más tristes esta noche.

Escribir, por ejemplo: "La noche está estrellada,
y tiritan, azules, los astros, a lo lejos.

El viento de la noche gira en el cielo y canta.

Puedo escribir los versos más tristes esta noche.
Yo la quise, y a veces ella también me quiso.

En las noches como esta la tuve entre mis brazos.
La besé tantas veces bajo el cielo infinito.

Ella me quiso, a veces yo también la quería.
Cómo no haber amado sus grandes ojos fijos.

Puedo escribir los versos más tristes esta noche.
Pensar que no la tengo. Sentir que la he perdido.

Oir la noche inmensa, más inmensa sin ella.
Y el verso cae al alma como al pasto el rocío.

Qué importa que mi amor no pudiera guardarla.
La noche esta estrellada y ella no está conmigo.

Eso es todo. A lo lejos alguien canta. A lo lejos.
Mi alma no se contenta con haberla perdido.

Como para acercarla mi mirada la busca.
Mi corazón la busca, y ella no está conmigo.

La misma noche que hace blanquear los mismos árboles.
Nosotros, los de entonces, ya no somos los mismos.

Ya no la quiero, es cierto, pero cuánto la quise.
Mi voz buscaba el viento para tocar su oído.

De otro. Será de otro. Como antes de mis besos.
Su voz, su cuerpo claro. Sus ojos infinitos.

Ya no la quiero, es cierto, pero tal vez la quiero.
Es tan corto el amor, y es tan largo el olvido.

Porque en noches como esta la tuve entre mis brazos,
mi alma no se contenta con haberla perdido.

Aunque este sea el ultimo dolor que ella me causa,
y estos sean los ultimos versos que yo le escribo.

Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ

Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ

Например да напиша: ''Нощта е звездна,
и треперят, сини, небесните тела, надалеч ''

Нощният вятър се върти на небето и пее.
 
Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ.
Обичах я, и понякога тя също ме обичаше.

В нощи като тази (тя) беше в прегръдките ми.
Толкова пъти съм я целувал под безкрайното небе.

Тя ме обичаше, и понякога и аз я обичах.
Как да не обикнеш големи й неподвижни очи.

Мога да напиша най-тъжните стихове тази нощ.
Мисля, че не е моя. Чувствам, че я загубих.

Чувам безкрайната нощ, още по-безкрайна без нея.
И стихът капе от душата ми, както росата по тревата.

Колко важнo, че любовта ми не e могла да я запази!
Нощта е звездна, а тя не е с мен.

Това е всичко. Някой пее надалеч. Надалеч.
Душата ми се измъчва заради загубата ú.

Като се движа, погледът ми я търси,
сърцето ми я търси, а тя не е с мен.

Същата нощ, която избелва същите дървета.
Ние, вече не сме същите.

Вече не я обичам, вярно е, но колко обичах я.
Гласът ми търсеше вятъра, за да докосне слуха ú.

С друг.
Със друг ще бъде.
Както преди с моите целувки.
Гласът ú, ясното ú тяло, забележителните ú очи.

Вече не я обичам, вярно е, но може би я обичам.
Любовта е толкова къса, а забравата толкова дълга.

Защото в нощи като тази, беше между прегръдките ми,
душата ми се измъчва от загубата ú.

Макар че това е последната болка, която тя ми причинява,
и това са последните стихове които й пиша.