Poets of the fall - Where Do We Draw The Line

On your palm an endless wonder
Lines that speak the truth without a sound
In your eyes awaits the tireless hunger
Already looks for prey to run down

So why do we keep up this charade
How do we tell apart the time to leave from the time to wait

What does tomorrow want from me
What does it matter what I see
If it can't be my design
Tell me where do we draw the line

The dance of flames and shadows in the street
Make poetry nobody's ever heard
The weight of loneliness stands on your feet
The cage already there around the bird

So why don't we join the masquerade
Before it all falls apart before our love becomes insatiate

What does tomorrow want from me
What does it matter what I see
If I can't choose my own design
Tell me where do we draw the line

What does tomorrow want with me
What does it matter what I see
If we all walk behind the blind
Tell me where do we draw the line

Where's the cooling wind
Where's the evergreen field
Where's my mother's open arms
Where's my father lionheart
S'like the sun's gone down
Sleeps in the hallowed ground now
With the autumn's browns leaves
With the one who never grieves

So why do we keep up this charade
How do we tell apart the time to leave from the time to wait

What does tomorrow want from me
What does it matter what I see
If it can't be my design
Tell me where do we draw the line

Whatever tomorrow wants from me
At least I'm here, at least I'm free
Free to choose to see the sign
This is my line

________________________________________________________

В твоята длан безкрайно чудо
линии говорят истината без звук.
Твоите очи, очакващи неуморния глад,
вече се оглеждат за плячка, която да преследват.

Затова, защо продължаваме да играем тази шарада*?
Как можем да отделим времето за тръгване от времето за чакане?

Какво иска утрешния ден от мен?
Има ли значение какво виждам,
ако не може да е по мой модел?
Кажи ми, къде да сложим чертата…

Танцът на пламъците и сенките на улицата
пише нечувани от никой стихове.
Тежестта на самотата сега е върху теб.
Птицата вече е затворена в клетката.

Затова, защо не се присъединим към маскарада,
преди всичко да се срине, преди любовта ни да стане ненасищаща.

Какво иска утрешния ден от мен?
Има ли значение какво виждам,
ако не мога да избера моя начин?
Кажи ми, къде да сложим чертата…

Какво иска утрешния ден от мен?
Има ли значение какво виждам,
ако всички вървим зад слепите?
Кажи ми, къде да сложим чертата...

Къде е разхлаждащият вятър?
Къде е вечно зеленото поле?
Къде е майка ми, с отворени обятия,
къде е  смелото сърце на баща ми?
Сякаш слънцето залезе…
Сега спят в свещената земя,
с есенните кафяви листа,
с единственият, който никога не скърби.

Затова, защо продължаваме да играем тази шарада*?
Как можем да отделим времето за тръгване от времето за чакане?

Какво иска утрешния ден от мен?
Има ли значение какво виждам,
ако не може да е по мой модел?
Кажи ми, къде да сложим чертата…

Каквото и да поиска утрешният ден от мен
Поне съм тук, поне съм свободен!
Свободен да избера да видя знака –
това е моята линия…

*Шарада – игра за познаване на думи, подобна на играта „Асоциации”