От трийсет години изучавам хората и все още не мога да кажа, че ги познавам повече от преди. Най-често съдим за човека отсреща по неговото лице, така ми се струва. Правим своите заключения по формата на челюстта, погледа, очите, извивката на устата. Обикновено вдигам рамене, когато чуя твърдението, че първото впечатление било най-вярното. Лично за себе си открих, че колкото повече опознавам хората, толкова повече те ме учудват. И тъкмо за моите най-стари приятели мога да кажа, че не зная почти нищо.
Тези мои мисли бяха провокирани от новината за смъртта на Едуард Хайд Бъртън от Кобе*, която научих от сутрешния вестник. От много години Бъртън въртеше търговия в Япония. Познавах го съвсем бегло, до деня, в който ме изуми не на шега. Ако лично не бях чул от него историята, която сега ще Ви разкажа, сигурно нямаше изобщо да повярвам, че е способен на нещо подобно. Удивлението ми беше още по-силно от несъответствието между неговата постъпка и външния му вид и поведение, които създаваха обра ...