ПРОРОЦИ
Владимир Висоцки
1. Свойта работа свърших, а пък хубава работа беше
нещо с мене не взех , тъй си тръгнах - гол както си бях.
Не, че нещо припари ми, не, просто срока изтече
и към други места ме подгониха други дела.
Ний книжки сме изчели не една,
а истината се предава устно:
Пророци няма в своята страна,
но и във другите това е трудно.
2. Никой аз не предадох, даже някой без мене спечели.
Е, подведох един - но със него ще се разбера.
Просто аз се оттеглих и след мен кръв и пот не потече
и без мен тази работа продължи си по пътя познат.
Незаменими няма, да изпеем ний
заупокой и всичко да простим. То
пророци няма в своята страна,
но и във другите това е трудно.
3. Разкатаха ме те, но щастлив съм, че лъвския дял пак
бе получен от тях - аз им върнах което дължах.
И по пода излъскан се плъзгам, като лък в колофона,
стъпалата изкачвам и във стаята влизам сега.
Пророци няма. Вече много дни
ги няма Мохамед и Заратустра.
Пророци няма в своята страна,
но и във другите това е трудно.
4. А пък долу говорят - от добро ли, от зло ли не зная,
по-добре стана тъй, че си тръгна той вече от нас.
Паяжините стари, със ръце от портретите свалям -
бързам аз за дома - конят ми вече е оседлан.
Откри се лик, погледнах и така
той сподели със мене : "Слушай,
Пророци няма в своята страна,
но и във другите това е трудно".
5. Скачам върху седлото и се срастват телата ни двете.
Конят падне ли, в миг ще захапя юздата му аз.
Свойта работа свърших, а пък хубава работа беше
и към други места ме подгониха други дела.
Препускам и копитата искрят.
А аз през тропота отново чувам:
"Пророци няма в своята страна,
но и във другите това е трудно".
05.1999 г Превод от руски език Емил Петров
Троян
Я из дела ушел
В.Висоцки
Я из дела ушел, из такого хорошего дела!
Ничего не унес - отвалился в чем мать родила.
Не затем, что приспичило мне, - просто время приспело,
Из-за синей горы понагнало другие дела.
Мы многое из книжек узнаем,
А истины передают изустно:
«Пророков нет в отечестве своем», -
Да и в других отечествах - не густо.
Я не продал друзей, без меня даже выиграл кто-то.
Лишь подвел одного, ненадолго, - сочтемся потом.
Я из дела исчез, - не оставил ни крови, ни пота,
И оно без меня покатилось своим чередом.
Незаменимых нет, и пропоем
Заупокой ушедшим - будь им пусто.
«Пророков нет в отечестве своем,
Да и в других отечествах - не густо...»
Растащили меня, но я счастлив, что львиную долю
Получили лишь те, кому я б ее отдал и так.
Я по скользкому полу иду, каблуки канифолю,
Подымаюсь по лестнице и прохожу на чердак.
Пророков нет - не сыщешь днем с огнем, -
Ушли и Магомет, и Заратустра.
Пророков нет в отечестве своем,
Да и в других отечествах не густо...
А внизу говорят - от добра ли, от зла ли, не знаю:
«Хорошо, что ушел, - без него стало дело верней!»
Паутину в углу с образов я ногтями сдираю,
Тороплюсь, потому что за домом седлают коней.
Открылся лик - я стал к нему лицом,
И он поведал мне светло и грустно:
«Пророков нет в отечестве своем,
Но и в других отечествах - не густо».
Я взлетаю в седло, я врастаю в коня - тело в тело, -
Конь падет подо мной, - но и я закусил удила!
Я из дела ушел, из такого хорошего дела,
Из-за синей горы понагнало другие дела.
Скачу - хрустят колосья под конем,
Но ясно различаю из-за хруста:
«Пророков нет в отечестве своем,
Но и в других отечествах - не густо».
1973
© Емил Петров Todos los derechos reservados