Излизаш понякога и аз мечтая сам.

Признавам си, че не се получава, но се опитвам.

И пак идва Ре-минор.

Промъква се като крадец по струните.

В ръцете ми подава твои дребни вещи.

И от всичко това ми става тежко...

Един Ре-минор ме превзема,

след като излезеш ти - в стаята е.

Глупав Ре-минор!Винаги разбира кога е това...

Хваща ме здраво и не ме пуска.

Обожава тишината , не я изпуска.

Води ме в своя мрачен дом...

Един Ре-минор ме погубва.

Някои просто ще кажат, че е тъгата.

Не е тя! Какво е тъгата пред Ре-минор!!!

Понякога, когато те няма и съм съвсем сам,

търся някакъв начин да го надвия през деня,

но е хитър този Ре-минор!

Оставя светлините да угаснат навсякъде.

Изчаква последнaтa звездa да премигне

и ме дърпа за ръкава: Да тръгваме...

Плаши ме той. Къде си ти?

Хиляди неща може да са ти се случили...

Глупав Ре-минор. Кара ме да тъгувам по цяла нощ...

Качва ме в своята тъмна карета.

Небето приема цвета на твоите очи.

И знам,че този път, това е прекият път към болката...

Един Ре-минор ме погубва.

Някои просто ще кажат, че е тъгата.

Не е тя! Какво е тъгата пред Ре-минор!!!

Остана една книга с няколко непрочетени страници.

И няколко прибора от порцелан Херенд.

Един пуловер, който носеше

и плочата "Най-доброто от Рай Кудър".

Малката синя кутийка за пудра.....

И аз останах да те жадувам, докато съм жив , моя мила.....

https://www.vbox7.com/play:46fb076fc9