Не, не бях под чужди небосводи,
и под чуждото крило не бях, -
бях тогава близо до народа
и в нещастието му живях.
1961
Вместо предисловие
В страшните години на ежовщина* прекарах седемнайсет месеца в каторжните тъмници на Ленинград. Веднъж някой ме позна. Тогава стоящата зад мен жена с бледи устни, която, разбира се, никога в живота си не бе чувала моето име, се съвзе от свойственото за всички ни вцепенение и ме попита на ухо /там всички говореха шепнешком/:
-А това вие можете ли да опишете?
И аз казах:
-Мога.
Тогава нещо като усмивка премина по това, което някога е било нейното лице.
1 април 1957 ...