Във време, когато слънцето само залязва
далеч, далеч от своя дом (сама) избягах,
за да открия сърце, направено от камък.
Ще опитам, само дай ми още време...
от ума си твоето лице да снема
и света различно да погледна.
Когато видя те, опитвам да се скрия!
Но срещнем ли се, нямам сили да те пусна!
Всеки път когато напуснеш стаята чувствам, че увяхвам като цвете.
Кажи ми защо...
... крещя ли няма никакъв ответ?
... не улавям нищо, протегна ли ръце? ...