Ще си спомниш за мен, когато духа северния вятър
върху ечемичните поля
Ще забравиш слънцето в неговото ревниво небе
когато се разхождаме в златните поля
Е, тя взе неговата любов
и погледна замалко
върху полетата от ечемик
В неговите обятя тя падна, както неговата коса
се разнася над златните поля
Ще останеш ли с мен, ще бъдеш ли моята любов
измежду ечемичните поля
Ще забравим слънцето в неговото ревниво небе ...