Свири, цигуларю, по тънките струни,
после мажорно, но в унисон...
Излей го във ноти светът ни подлунен!
Накарай да цвили врания кон!
Пак, по роса, сълза пих от длани...
Пак ми дариха невидимото крило...
Разкажи със цигулката за Мечта и Желание,
за да забравя какво е било...
Ела, цигуларю, да трошим керемидите!
Старите шепоти по покриви бродят...
Нощем сърцата си разтварят и мидите
да могат русалките с бисер да ходят... ...