2 мин за четене
I вариант
Забравена съм уж от Бог и всички
като крайпътната трева,
но римата изпуска миро – срички,
и светостта кълни в слова.
И лунните лъчи явяват чудо,
по кръста на прозореца струят,
след тях снизхождам аз безшумно
на дъното причастно на листа…
Пожарът на душата свети ярко
и падналите там гори –
как хладно се мълчи… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse