The Format – On your Porch
I was on your porch,
the smoke sank into my skin.
So i came inside to be with you.
And we talked all night,
about everything we could imagine
cause come the morning i'll be gone.
And as our eyes start to close,
I turned to you and let you know,
that I love you.
Well my dad was sick
and my mom she cared for him.
Her love it nursed him back to life.
And me I ran,
I couldn’t even look at him,
for fear I'd have to say goodbye.
And as I start to leave he grabs me by the shoulder and he tells me:
What’s left to lose,
you've done enough
and if you fail well then you fail,
but not to us.
Cause these last three years,
I know they've been hard,
but now it's time to get out of the desert and into the sun
even if it's alone
So now here I sit,
in a hotel off of sunset.
My thoughts bounce off of Sam's guitar
and that’s the way it's been,
ever since we were kids but now,
now we've got something to prove.
And I,I can see their eyes
but tell me something,
can they see mine?
Cause what’s left to lose,
I've done enough
and if I fail, well then I fail, but I gave it a shot
and these last three years,
I know they've been hard
but now it’s time to get out of the desert and into the sun
even if it's alone.
I was on your porch last night,
the smoke it sank into my skin…
The Format – На твоята веранда
Бях на твоята веранда,
димът попи в кожата ми.
Затова влязох вътре, за да бъда с теб.
И говорихме цяла нощ
за всичко, което можехме да си представим.
Защото когато дойде утрото, ще си отида.
И когато очите ни започнаха да се затварят,
се обърнах към теб и ти казах,
че те обичам.
Баща ми беше болен,
а майка ми се грижеше за него.
Нейната любов го върна към живота.
А аз избягах,
дори не можех да го погледна
от страх,че ще трябва да му кажа сбогом.
И когато се обърнах, за да си отида, той ме хвана за рамото и ми каза:
"Какво има за губене,
ти стори достатъчно.
И ако се провалиш,добре - проваляш се,
но не и за нас.
Защото последните 3 години,
знам,бяха трудни,
но сега е време да излезеш от тази пустиня и да погледнеш слънцето,
дори и да си сам."
И сега седя тук,
в хотел, по залез слънце.
Мислите ми са подтикнати от китарата на Сам.
И така беше,
откакто бяхме деца, но сега,
сега има нещо, което трябва да докажем.
И сега виждам очите им,
но кажи ми,
дали те могат да видят моите?
Защото, какво остана за губене,
аз сторих достатъчно.
И ако се проваля, добре – провалям се, но поне съм опитал.
Последните 3 години,
знам, че бяха трудни,
но сега е време да изляза от тази пустиня и да погледна слънцето,
дори и да съм сам…
Бях на твоята веранда,
димът попи в кожата ми…
© Еви Todos los derechos reservados