Нощи в бял атлаз,
никога не стигащи до края.
Писма, които междувременно съм писал,
никога не изпратени.
Красотата, която винаги ми е липсвала,
сега с тези очи пред мен.
Само това е истината.
Не мога да кажа повече.
Защото те обичам,
Да, Обичам те!
О, колко те обичам!
О, колко те обичам!
Втренчен в хората,
някои - ръка за ръка,
такъв съм си и търся истината,
те могат да ме разберат.
Някои се опитват да ми кажат
мислите си, които не могат да опазят.
Само какъвто искаш да бъдеш,
такъв ще бъдеш докрая.
И, аз те обичам!
Защото те обичам,
О, колко те обичам!
О, колко те обичам!
Нощи в бял атлаз,
никога не стигащи до края.
Писма, които междувременно съм писал,
никога не изпратени.
Красотата, която винаги ми е липсвала,
сега - с тези очи пред мен.
Само това е истината.
Не мога да кажа повече.
Защото те обичам,
Да, Обичам те!
О, колко те обичам!
О, колко те обичам!
Защото те обичам,
Да, Обичам те!
О, колко те обичам!
О, колко те обичам!© Мери Попинз Todos los derechos reservados