ТИ И АЗ
Прав е не този, който е прав, а този, който е щастлив.
Ненавиждам тялото си. Излишно е. Винаги трябват много грижи. Да го облечеш, да го изправиш, ръцете изпънати, грим... И е задължително, защото то е моят билет. Без него съм нищо.
Искам да те докосвам, но не мога – обвивката не е същата.Ти не искаш. Интересно ти е с други. А аз искам да летя около главата ти и да дишам в ухото ти. Смешно ще се намръщиш и ще мислиш за това, че ти е хубаво с мен. Ще обичаш други хора и ще целуваш устните им, а аз ще се заплета в косите ти и ще стоя неподвижно. После ще останеш сам и ще разбереш, че нещо липсва. Тогава ще се освободя и ще духна в очите ти. Ще примижаш. Такъв те обичам. Ще разбереш, че ти е хубаво. Че е пролет и наоколо се раззеленява. Че те обичат. И ти ще обичаш. Не мен. Ще изгаряш от страст, ще ревнуваш и ще хапеш устни. Аз ще попивам кръвта и сълзите. Ще ти е добре, а на мен – не. Ще решиш, че си намерил половинката си.
Ще се ожениш. Ще имаш двама сина и дъщеря. Даже не знам ...