Тициано Феро - Страхът не съществува
(Autori: Tiziano Ferro)
(Автори: Тициано Феро)
La paura non esiste
Come quando cambi casa perche sei da solo
Come quando intorno chiedi e non hai mai perdono
Come quando ovunque andrai e ovunque non c’e luce
Come sempre chiunque parli…sempre una voce
E hai bisogno, hai bisogno di esser triste
Lo vuoi tu pero l’ errore non esiste
Esiste solo quando e sera
E sbaglia solo chi voleva
E ovunque andro, ovunque andro
Quella paura tornerа domani…domani
E ovunque andrai, ovunque andrа
Tu stai sicuro e stringi i tuoi “perche”
Perche l’ errore non esiste
E la paura non esiste
Perche chi odia sai puо fingere
Solo per vederti piangere
Ma io ti amero…
Come quando per tristezza giri il mondo
Come quando tu mi guardi e non rispondo
Come quando, come sempre sempre aspetti
Come quando guardi solo i tuoi difetti
E quando niente e quando niente ti sa offendere
И solo allora che sai veramente essere
Solo a volte, certe sere
Solo quando ti vuoi bene
E ovunque andro...
Spesso vorresti un paio di ali
spesso le cose piu banali
spesso abbracci le tue stelle
o spesso ti limita la pelle
E ti amerо piu in la di ogni domani
Piu di ogni altro di cio che pensavi
Non mi importa ora di fingere
Il mio sguardo lo sai leggere
Ci sono cose che non sai nascondere
Ci sono cose tue che non so piangere
Magari io sapessi perdere
Senza mai dovermi arrendere
Ma l’ errore non esiste
E la paura non esiste
Страхът не съществува
Както когато сменяш дома си, защото си сам.
Както когато молиш наоколо, но никога не получаваш прошка.
Както когато ходиш навсякъде, но никъде няма светлина.
Както винаги, който и да говори, е винаги един и същ глас.
И ти имаш нужда, имаш нужда да си тъжен.
Искаш го, обаче грешката не съществува.
Съществува само когато е вечер
и сбърква само този, който поиска.
И ще ходя навсякъде, ще ходя навсякъде,
но онзи страх ще се върне утре... утре.
И навсякъде ще ходиш, навсякъде ще ходи.
Ти си сигурна и стискаш твоето "Защо?"
Защото грешката не съществува
и страхът не съществува.
Защото, който те мрази, може да се преструва,
само за да те види разплакана,
но аз ще те обичам.
Както когато тъгата обгръща света.
Както когато ти ме гледаш и аз не отговарям.
Както когато, както винаги, винаги очакваш.
Както когато виждаш само твоите недостатъци.
И когато нищо, когато нищо не може да те обиди
и само тогава можеш да бъдеш наистина.
Само понякога, някои вечери.
Само когато се обичаш.
И ще ходя навсякъде, ще ходя навсякъде,
но онзи страх ще се върне утре... утре.
И навсякъде ще ходиш, навсякъде ще ходи.
Ти си сигурна и стискаш твоето "Защо?"
Защото грешката не съществува
и страхът не съществува.
Защото, който те мрази, може да се преструва,
само за да те види разплакана.
Често искаш чифт крила,
често най-баналните неща,
често прегръщаш твоите звезди,
или често искаш да излезеш извън кожата си.
И ще те обичам повече от всяко утре.
Повече от всеки друг, за който си мислила.
Не ме интересуват сега преструвките.
Моя поглед можеш да го прочетеш.
Има неща, които не можеш да скриеш.
Има твои неща, които ме карат да не плача.
Дори можех да загубя,
без никой да ме предаде.
Но грешката не съществува
и страхът не съществува.
© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados