Тъй малко тишина! Покой душата иска,
от грижи уморена и вечна суета.
На прага есента е, облаците тичат.
Скоро ще увехнат последните цветя.
С пламтяща красота, със сетното послание,
окапвайки, раздават свойта топлина.
И също както в мен, заражда се желание:
След есените бури да има тишина.
Оригинален текст на руски:
Как мало тишины!
Нина Цурикова
Как мало тишины! Душа покоя просит,
Уставши от забот и вечной суеты.
Вдаль облака бегут, уж на пороге осень,
И скоро отцветут последние цветы.
Горячей красоты прощальное посланье,
Отдав свое тепло, осыплются они.
И теплится одно, как у меня желанье:
Среди осенних бурь дождаться тишины.
https://stihi.ru/2015/11/25/7929
Стихотворението е преведено с изричното съгласие на автора. Авторът Нина Цурикова се е запознала с превода и е дала своето съгласие той да бъде публикуван в различни интернет платформи и сайтове.
Преводът е от преводач - лаик, готов да изслуша всякакви критики.
© Ирен Todos los derechos reservados
Ив, на мен много ми харесва твоето предложение за римуване на покой със свой.