УТЕХА НА МОИТЕ НЕНАСИТНИ ОЧИ
Автор: Ристо Ячев, Македония
Може би никога нямаше да кажа думата любов,
ако имаше по-силен пламък от нея.
Нямаше да изговарям,
че те обичам
като лечебно биле,
което расте в твоите прекрасни очи.
Моят живот, въпреки че е само мой,
те обича,
като моето подсъзнание,
в което свири една разнежена арфа.
Обичам те простичко,
страстно, силно,
обичам те като звезда,
като вечна утеха на моите ненаситни очи.
УТЕХА НА МОИТЕ НЕНАСИТЕНИ ОЧИ
Автор: Ристо Jачев, Македониja
Можеби никогаш немаше да речам љубов
ако постоеше посилен пламен.
Немаше да изговорам:
те сакам
како лековито билје
што расте во твоите прекарасни очи.
Мојот живот иако е само мој,
те сакам
како мојата потсвест
во која свири една возбудена харфа.
Те сакам едноставно,
страсно, просто,
те сакам како ѕвезда
како вечна утеха на моите ненеситени очи.
Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичната ми поетична книга “Любов, пресъздадена в тишина” (2017) от Ристо Ячев, Македония.
Думи за автора:
Ристо Г. Ячев е роден на 15 май 1942 г. в с. Долно Родево, Воденско, Егейска Македония. Завършва Филологическия факултет в Скопие. Работил е като редактор коментатор в МРТВ. Поетът, писателят, разказвачът, драматургът, филмовият сценарист, антологистът и любовният лирик Ристо Г. Ячев присъства в македонската литература повече от петдесетина години.
Той е представян в антологии на руски, немски, турски, шведски, английски, полски, италиански, словашки, чешки, румънски, испански, унгарски и албански език и е издаван в специални книги на словенски, сръбски, хърватски и английски език в повече от тридесет страни в света. Автор е на 34 книги.
Превежда от сръбски, хърватски, словашки, чешки и полски език. Получил е следните литературни награди: „Студентска дума”, „Кочо Рацин”, „Стале Попов”, „Златно перо”, „Нарцис”, „Григор Пърличев”, „Ацо Шопов”, „Братя Миладинови” и Голямата международна награда за литературния си принос от„Мелнишките вечери на поезията”.
Авторът е починал на 27.02.2019 година.
© Латинка-Златна Todos los derechos reservados