В една държава....    

                                         Владимир Висоцки

                             * * *   

            В една държава с население...

       Но впрочем туй е все едно.

        С държави други във сравнение,

        там всичко беше в уважение

        щом само пиеше вино.

       И царят не блестеше в нея -

        немит, небръснат, като нас.

        Цигарка палне щом му кефне.

        Със други думи значи – наш. 

        С това  ни сбираше акъл.

        Бе племенник на своя чичо.

        Преди, тоз навик, да не пие,

         живота му да вземе, гнил и

         във гроба чичото да прати,

        не пиеше пред него царят.

        Когато чужденците разни,

        различно мислещи от нас

        /Едни - исляма изповядват.

        А други, немци – чужда вяра /

        по работа при нас пристигат,

        Пази ни боже от греха!

        Обратно връщаха се в къщи

        не поразени от шума

        или  разхвърляните маси.

         А дето царя е глупак

        и никой не го уважава.

        Та той си имаше и щерка

        за сгледа вече беше тя.

        Красива – като росно цвете,

        от малко пиеше детето.

        А царя искаше, нещастник,

        пияница да и е  мъж,

        че пиенето беше благост. 

        Баща по нежен аз не знам.

        Бутилка донесе и каже:

        „Е хайде дъще, я пийни!” 

        А тя му викне: ”Сутрин-никак!”

        Да пие сутрин тя не щеше,

        или комедия въртеше.

        Защо, когато са сами?

        Пий дъще моя, пий камъшче,

        Наследницата  си ми, нали?

        Да знаеш само  как е мъка

        с народа  да не пиеш ти.

        Зет искам  - даже и без завист.

        Ти  зет  сега  ми  намери!

        Дори страхлив и като заек.

        Нетрезвен от зори до мрак,

        от сутринта да пие  даже!

        Ти мойте мъки разбери,

         аз се вълнувам ненапразно,

        че тези „трезвите” гадини

        все пият тайно, мълчешком.

        Надмогнах аз живот и грижи,

        понесох своята съдба.

        Ох, само аз ако те видя

        със някой от „онези” ,  мисля -

        ще го утрепя без да ща.

        Аз трезвите така ги мразя!

        А сутрин - всичките на баня -

        там нямаше почивни дни.

        Със обич всичките пиянки,

        със  грижа царят обгради.

        От трезви - като от проказа -

        щом види  - бяга настрани.

        Тайно издаваше декрети 

        в защита на  пияни,  бедни.

        Плакати бяха накачени  

        все по централните места:

        „Живей пиянство и веселие!”

        и „Доло трезвената гад”

        Кой хич не пий  или  не много -

        тях -  кой къде,  а кой в затвор

        С богатите по принцип строг  бе.

        Той - сам не пиещ /бе на власт/. 

        А трезвите събират сили

        додето поркаме си ние.

        Но наши верни гуляйджии

        донасяха  ни - где  и как.         

        На митинг против махмурлука

        се съберат, а ний ги сгащим.

        И на тълпата във лицето

        Със шлангове вода  ударим.

        Завикат те,  захулиганят -

        /не можеш  думите да кажеш/      

        Кошмар са трезвените значи!

        Но ние там ги разпиляхме.  

        Спасихме своя махмурлук.

        В туй време трезвите се сбират.

        Около някой  -  кой не знам.

        Започват и да се показват

         те - тайно, тихо и без срам.

        И ходеха не на банкети.

        Ами на работа, а там 

        пияни  постове  ги плашат,

        едва стоящи на крака.

        А вечер те по двама, трима

        започнаха и да  излизат.

        Стоят, не пият, нагло мигат!

        ... А трябваше му зет на царя.

        Зет по поръчка се яви.

         За него просто думи нямам.

         И тази, трезвата зараза

        започна да изтребва. То

        в двореца  беше най-припряно!

        Ура! Мощта им вече пада.

        Към главатаря се стремим:

        Щом видят бръснат  те го хващат

        и принудително церят.

        Започва с доза алкохол, но,

        за да не стане там бела

        и да не  се съпротивляват

         пет дена – после той е втасал,

        самичък вика санитаря

        и наш остава си до край.

        Той просто ангелче е също.

        Бе туй за зетя ли бе? Да!

        На трезвите бе той  водач, но 

        на виното вкуса  позна.         

        Между 1970 и 1980

   Превод: Емил Петров – 2009г