ВЕЧЕ НЯМАМ МЕЧТИ

          Автор:  Зоран Якимоски

аз вече нямам мечти

вече нямам думи –

те спокойно спят в синята долина

не вярвам че е трудно да се признае безсилието

след всичките кръстоносни войни

изпепелената хартия в себе си крие една мъдрост

непозната за широката общественост

ако се случи да се намеря уморен

на някакъв безлюден бряг

ще трябва да преразгледам всичките причини

заради които моите песни

ще останат далече от мен

и с присмех

ще ме поздравят

аз вече нямам нищо достойно за хвалба

между другото отхвърлих разюздаността

и нуждата от любов

въпреки че има една жена

която постоянно отгатва вече казаното

с очи толкова натежали от надежда

които напомнят на кълбесто дъждовни облаци

сега е много опасно да се потегли на път

цветето замисля заговор

и не знам коя сутрин в какъв ден ще ме отведе

в каква нощ преди новата зора ще ме пренесе

ако в ръката ми заиграе мастилото

още веднъж ще декларирам че съм безнадежден

и ще дам право

без никакви последици пак да се случат

всички тези святи чудеса

веќе немам соништа

                Автор:  Зоран Якимоски

веќе немам соништа

јас веќе немам соништа

веќе немам зборови –

во сина долина тие спокојно спијат

не верувам оти е тешко да се признае немоќта

после сите крстоносни војни

исчадената хартија во себе крие една мудрост

непозната за пошироката јавност

ако се случи изморен да се најдам

на некаков напуштен брег

ќе треба да ги преиспитам сите причини

заради кои моите песни

ќе останат подалеку од мене

и со потсмев

ќе ме отпоздравуваат

јас веќе немам ништо достојно за фалба

патем ја отфрлив разузданоста

и потребата од љубов

иако постои една жена

што постојано си го одгатнува веќе кажаното

со очи толку натежнати од надеж

што наликуваат на кумулонимбуси

сега е преопасно да се појде на пат

цветовите коваат заговор

и не знам кое утро во каков ден ќе ме однесе

каква ноќ пред нова мугра ќе ме донесе

и ако ракава заигра мастилаво

уште веднаш ќе се прогласам за ненадлежен

и ќе им дадам за право

без никакви последици пак да се случат

сите оние свети чуда

Б.а. Стихотворението е поместено в двуезичния ми преводен алманах на съвременна македонска поезия от македонски на български език, (2016).

Думи за автора:

ЗОРАН ЯКИМОСКИ

Зоран Якимоски е роден на 1.11.1968 г. във Велестово (Охрид, Р. Македония). Завършил е Филологическия факултет в Скопие. Автор е на шест поетични книги: „Граматика на поривите”, „Съвършена тишина”, „Неизречената дума”, „Божествено море”, „Влажна месечина” и „Няма нищо недостижимо”. Негови стихове са преведени на десетки чужди ези ци, а самият автор превежда от български и хърватски на македонски език. Представен е в редица антологии, публикувани в Македония и чужбина. Носител е на множество награди, а освен поезия периодично публикува и критика. Член е на Дружеството на писателите на Македония.