.............................................................................................................................................................................................................
Малко момиче ужасено,
би напуснало стаята си само ако синините му бъдат излекувани,
а домът не е място къде да се скриеш.
Сърцето му се разбива от болката, която изпитва.
Всеки ден е същото и тя се бори, за да намери пътя си.
Тя наранява, чупи и си крие, опитвайки се също да се моли.
И се чуди дали защо, когато плаче, някой я чува въобще.
Днес става на шестнадесет. Всеки пее, но тя не може да се усмихне.
Но те, те никога не излизат на една ръка разстояние. Как тогава може да се преструват, че всичко е просто ,,fine"?
И тя свива дългите си ръкави, за да прикрие спомените, които раните оставят.
И казвайки: ,,Може би те ме карат да кървя", това ще бъде отговорът, който може да остави ругатнята някак чиста. ...