23 ago 2018, 9:23  

Забравеното заклинание – Мира Лохвицкая 

  Тraducciones » De ruso
1068 2 2
15 мин за четене

В ясна нощ, по пълнолуние,

на събор – по зов прастар,

бързат вещици през друми

в образ на магична твар.

 

Мен омръзнаха ми скоро  

тези танци, смях, свирня,

и поех без цел нагоре

под изгрялата луна.

 

Лека като лунна сянка,

в тъмен парк се озовах.

Там, между липа и дрянка

пейка скътана видях.

 

Някой спи безгрижно тука –

равно диша – мирен, тих.

На шега или от скука,

аз над него лик склоних.
 

С клонче от липа уханно

очертах въздушен кръг.

С шепот чародеен, странен

опнах думи като лък:

 

„Събуди се, стига спа,

тук, под старата липа,

на гръдта ти слагам знак,

стига до сърцето чак.

 

Знак на челото незрим

разумът ти да е в дим:

в правда да съзреш лъжа,

жарко слънце пък – в дъжда.                  

 

На устата след това,

знак полагам – за гнева,

да си тих, опитомен, 

и да тичаш все след мен.


Ставай, момко непознат,

аз белязах те с печат.

Не бъди човек раним,

звяр бъди. Амин! Амин!“


И изправи се в тъмата

кротък звяр, смирен слуга,

гръб преви и под луната

ще се налетя сега.


Полетяхме. Все по-близко

е растящата луна.

А върхът блести разискрен

над кристална долина.

 

О, простор! О, дух свободен!

Флейти леят звук безспир.

Под звездите в небосвода

на вълни трепти ефир.
 

Волен дъх поела жадно,

като звън гръдта трепти.

В далнина – без край, отрадна,

пътят шеметно лети.


Сладки образи разбиват 

злите козни на смъртта,

и в наслади бурни, диви

се пречиства същността.


Ала долу, над земята

сумракът редее в ден.

Тежко диша и се мята

черният мечок под мен.


На гърба му мек и пухкав

се отпускам и летя,

утрото златисто духва

и на тази нощ свещта.


Укротена, в ложе също,

полюлявам се в захлас

и едно, едно и също

все нашепва моят глас:

„Скоро, скоро ще сме вкъщи,

ти побързай, робе мой!

Сладката умора връща

пак в душата ми покой.

 

Буди се от сън земята.

Чарът лунен се топи.

С песен алена зората

химна модър заслепи.


Стигнахме… Върви си вече!

Махай се, космат мечок!

От умора безконечна,

ще потъна в сън дълбок.“
 

Да си тръгне той не иска.

Мисълта струи едва.

Той стои – и все по-ниско

свежда рошава глава.


Как да снема знака лунен?

Сън ума ми ли надви?

Заклинателните думи

съм забравила, уви!


Оттогава, в лунни нощи,

бродя все в печал и страх,

но умът в мъгла е още,

да си спомня трябва, ах!


Полусънна, безпризорна,

скитам болна, с дух сломен,

а мечокът неуморен,

е навсякъде след мен.


Загубата му е бреме

и мъчителен позор.

И по залез, в лунно време

ме тревожи с огнен взор.


Сякаш шепне, безнадежден:

Знака срам, от мен изтрий,

образа върни ми прежен –

или просто ме убий.

 

 

 

Мирра Лохвицкая             

 

Забытое заклятье

Ясной ночью в полнолунье –
Черной кошкой иль совой
Каждой велено колдунье
Поспешить на шабаш свой.

Мне же пляски надоели.
Визг и хохот – не по мне.
Я пошла бродить без цели
При всплывающей луне.

Легкой тенью, лунной грезой,
В темный сад скользнула я
Там, меж липой и березой,
Чуть белеется скамья.

Кто-то спит, раскинув руки,
Кто-то дышит, недвижим.
Ради шутки иль от скуки –
Наклонилась я над ним.

Веткой липы ароматной
Круг воздушный обвела
И под шепот еле внятный
Ожила ночная мгла:

«Встань, проснись. Не время спать.
Крепче сна моя печать.
Положу тебе на грудь, –
Будешь сердцем к сердцу льнуть.

На чело печать кладу, –
Будет разум твой в чаду.
Будешь в правде видеть ложь,
Муки – счастьем назовешь.

Я к устам прижму печать, –
Будет гнев в тебе молчать.
Будешь – кроткий и ручной –
Всюду следовать за мной.

Встань. Проснись. Не время спать.
На тебе – моя печать.
Человечий образ кинь.
Зверем будь. Аминь! Аминь!»

И воспрянул предо мною
Кроткий зверь, покорный зверь.
Выгнул спину. Под луною
Налетаюсь я теперь.

Мы летим. Все шире, шире,
Разрастается луна.
Блещут горы в лунном мире,
Степь хрустальная видна.

О, раздолье! О, свобода!
Реют звуки флейт и лир.
Под огнями небосвода
Морем зыблется эфир.

Вольный вихрь впивая жадно,
Как волна, трепещет грудь.
Даль немая – неоглядна.
Без границ – широкий путь.

Вьются сладкие виденья,
Ковы смерти сокруша.
В дикой буре наслажденья
Очищается душа.

Но внизу, над тьмой земною,
Сумрак ночи стал редеть.
Тяжко дышит подо мною
Заколдованный медведь.

На спине его пушистой
Я лежу – без дум, без сил.
Трепет утра золотистый
Солнце ночи загасил.

Я качаюсь, как на ложе,
Притомясь и присмирев,
Все одно, одно и то же.
Повторяет мой напев:

Скоро, скоро будем дома.
Верный раб мой, поспеши.
Нежит сладкая истома
Успокоенной души.

Пробуждается природа.
Лунных чар слабеет звон.
Алой музыкой восхода
Гимн лазурный побежден.

Вот и дом мой… Прочь, косматый!
Сгинь, исчезни, черный зверь.
Дух мой, слабостью объятый,
В крепкий сон войдет теперь.

Что ж ты медлишь? Уходи же!
Сплю я? Брежу ль наяву?
Он стоит – и ниже, ниже
Клонит грустную главу.

Ах, печать не в силах снять я!
Брезжит мысль моя едва. –
Заповедного заклятья
Позабыла я слова!

С этих пор – в часы заката
И при огненной луне –
Я брожу, тоской объята;
Вспомнить, вспомнить надо мне!

Я скитаюсь полусонной,
Истомленной и больной.
Но мой зверь неугомонный
Всюду следует за мной.

Тяжела его утрата
И мучителен позор.
В час луны и в час заката
Жжет меня звериный взор.

Все грустней, все безнадежней
Он твердит душе моей:
Возврати мне образ прежний,
Свергни чары – иль убей!

 

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Има още образи-двойници в романа и стихотворението - образът на луната, бродещата "изтощена и болна" героиня, "тревожността" и т.н., но ако продължавам, ще се превърне в сравнителен анализ, а аз само нахвърлям впечатления.
  • Това е стихотворението, което ми се струва основа на една от сюжетните линии в "Майстора и Маргарита" - слугинята Хела, която лети върху превърнатия в шопар мъж. Стихотворението има сюжет, дълго е и е благодатно да бъде превърнато в разказ или роман и то по начина, по който го прави Булгаков. Самият роман става "корен" за още "дървета" в руската и световната литература, но ако се заровиш да търсиш, може да се изгубиш. Пък и авторските права не ми позволяват да превеждам по-късни творци.
Propuestas
: ??:??