Zapisano je u vremenu
kakva je to ljubav bila
kamo srece za nas dvoje
kad bi se nekom ponovila.

Zapisano je u vremenu
da se secam, da se secas
rekla si mi, volecu te doveka
a ja tebi, nemoj da me cekas.

Zazmuri, broj do sto,
to bice dovoljno ja necu
voleti posle tebe ni u snu
zapisano je u vremenu.

Zapisano je u vremenu
da smo mnogo jaki bili
a gde bi nam bio kraj jos
da smo se za ljubav borili.

Zapisano je u vremenu
plakal si, i ja s tobom
i na kraju, kad si rekla volim
te teska srca rekao sam zbogom.



Записано е във времето.
Каква беше тази любов наша?
Къде имаше такова щастие за нас...
Дали би се възродила някога?

Записано е във времето,
да си спомням, да си спомняш.
Каза ми: „Обичам те завинаги!”
А аз на теб „Недей да ме чакаш!”

Припев:
Притвори очи, преброй до сто,
дано да бъде достатъчно,
да мога да си тръгна безболезнено.
Не искам да те обичам, дори в съня си..
Записано е във времето... /2/

Записано е във времето,
че бяхме достатъчно силни.
А когато за нас краят дойде?
Да бяхме се борили още за любовта ни...

Записано е във времето.
Плакала си. И аз с тебе.
И накрая, когато каза: " Обичам те!",
с тъжно сърце отвърнах ти: " Сбогом!"

Припев:
Притвори очи, преброй до сто,
дано да бъде достатъчно,
да мога да си тръгна безболезнено.
Не искам да те обичам, дори в съня си..
Записано е във времето... /2/