МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1025 4128
25 jul 2021, 18:28  

Зимно утро – Александър Пушкин 

  Тraducciones » Poesía, De ruso
2147 8 67
9 мин за четене

Студ лют и слънце – ден чудесен!

Ти спиш ли, ангел мой небесен?

Кое е време? Отвори

от нега натежали взори

и срещу пищната Аврора

като звезда се възцари!

 

Спомнú си, снощи снежна буря

се носеше с мъглата сура:

луната, бледа като сън,

жълтееше през облак мрачен

и ти седеше тъжна в здрача –

а днес... я погледни навън:

 

под небесата ясносини,

досущ разстелени килими,

снегът на слънцето блести;

прозрачната гора чернее,

елшак през скрежа зеленее,

рекичка под леда шурти.

 

И цяла в кехлибарен блясък

е стаята ни. С весел трясък

бумтят дървата от нощес.

Приятно си лежим и дремем,

но мисля си: защо не вземем

да впрегнем пък шейната днес?

 

Да литнем по снега безбрежен,

да се оставим, безметежни,

на конския нестихващ бяг –

да навестим полята бели,

горите, скоро оголели,

и милия за мене бряг.

 

 

Втори вариант

 

Здрав студ и слънце – ден чудесен,

а спиш, приятелко любезна!

Стани, красавице, вдигни

от нега натежали взори

и срещу хладната Аврора,

ти – северна звезда, пламни!

 

Спомнú си, снощи снежна буря

се носеше с мъглата сура:

луната, бледа като сън,

жълтееше през облак мрачен

и ти седеше тъжна в здрача –

сега... я погледни навън:

 

под небесата ясносини,

досущ разстелени килими,

снегът на слънцето блести;

прозрачната гора чернее,

елак през скрежа зеленее,

рекичка под леда шурти.

 

Домът в сияние е блеснал

янтарно. С пукот весел

бумтят дървата от нощес.

Да, тази леност е приятна,

но мисля си, защо в шейната

кобилката не впрегнем днес?

 

Да литнем по снега безбрежен,

да се оставим, безметежни,

на конския нестихващ бяг –

да навестим полята бели,

горите, скоро оголели,

и милия за мене бряг.

 

 

Окончателен вариант:

 

Студ лют и слънце – ден чудесен!

Ти спиш ли, ангел мой небесен?

Стани, красавице, вдигни

от нега натежали взори

и срещу хладната Аврора,

ти, северна звезда, пламни!

 

Спомнú си, снощи снежна буря

се носеше с мъглата сура:

луната, бледа като сън,

жълтееше през облак мрачен,

а ти седеше тъжна в здрача –

сега... я погледни навън:

 

под небесата ясносини,

като разстлани куп килими,

снегът на слънцето блести;

прозрачната гора чернее,

ела през скрежа зеленее,

рекичка под леда шурти.

 

И цяла в кехлибарен блясък

е стаята ни. С весел трясък

бумтят дървата от нощес.

Да, тази леност е приятна,

но мисля си, защо в шейната

кобилката не впрегнем днес?

 

Да литнем по снега безбрежен,

да се оставим, безметежни,

на конския нестихващ бяг –

да навестим полята бели,

горите, скоро оголели,

и милия за мене бряг.

 

 

 

 

Зимнее утро

 

А. С. Пушкин

     

Мороз и солнце; день чудесный!
Еще ты дремлешь, друг прелестный –
Пора, красавица, проснись:
Открой сомкнуты негой взоры
Навстречу северной Авроры,
Звездою севера явись!

 

Вечор, ты помнишь, вьюга злилась,
На мутном небе мгла носилась;
Луна, как бледное пятно,
Сквозь тучи мрачные желтела,
И ты печальная сидела –
А нынче… погляди в окно:

 

Под голубыми небесами
Великолепными коврами,
Блестя на солнце, снег лежит;
Прозрачный лес один чернеет,
И ель сквозь иней зеленеет,
И речка подо льдом блестит.

 

Вся комната янтарным блеском
Озарена. Веселым треском
Трещит затопленная печь.
Приятно думать у лежанки.
Но знаешь: не велеть ли в санки
Кобылку бурую запречь?

 

Скользя по утреннему снегу,
Друг милый, предадимся бегу
Нетерпеливого коня
И навестим поля пустые,
Леса, недавно столь густые,
И берег, милый для меня.

 

  Поради разразилата се дискусия вчера публикувам втори вариант, където съм се съобразила с голяма част от забележките. Прочетох малко повече за историята на създаването на стихотворението. Според някои литературоведи, е посветено на Наталия Гончарова, която Пушкин вече е познавал по това време, според други – на провинциалната девойка Мария Борисова, която поетът е срещнал, когато е гостувал в имението на Вулф в Тверска губерния. Сега мисля, че втората версия е по-вероятна. Благодаря на всички за проявения интерес!

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на прочелите, оценилите, коментиралите и поставилите в "Любими".
  • Ив, тезата ти: ,,трябва категорично да се забрани на поети да превеждат поезия, и преводът да се прави единствено от професионални преводачи, които не са поети, " е абсурдна. Не различаваш превод на новини, на технически текст (за експлоатация на машина или ботаническо описание) от литературен превод, който е творчески. От каква позиция го заявяваш това? На преводач-корифей, превел цялостно десетина световни класика, на председател на Съюза на преводачите? Мисля да ти направя една услуга - да ти забраня да коменитараш тук повече, за да не се излагаш.
  • Благодаря, Красимира! Първият е правен с повече емоция, без негативни усещания и непременното желание да докажа, че мога. Аз също харесвам и втория, но той е и с колективна намеса и някак не го чувствам толкова свой. Затова предпочитам първия. Имаше смислени забележки и благодаря на коментиралите. Компенсацията е преводачески похват, що се отнася до психологията, не знам как може да компенсираш нещо липсващо ти с нещо негативно като неудовлетворението. Струва ми се, че страдащите от липса на въображение го компенсират с маратонски дискусии, за да се "настроят" на определена вълна, в случая - пушкинско-преводаческа. Ами да очакваме нови шедьоври в скоро време!😁 Дано да съм допринесла поне малко за това, но заслугата е винаги на авторите. А ако се появят и още стойностни преводи с ритмика и рими, а не само подстрочници, ще се радвам, че съм помогнала с нещо.
  • Съгласна съм, Мария. Затова се казва "превод", а не "цитат". Много ми хареса и втория вариант на твоя превод. Първият ми донесе повече емоция. Преводът изисква богата култура. Важното е да остане верен на чувството и това, което внушава авторът. Може да се предполага, че "точните" думи в превода са за хора, които имат нужда от повече творческо въображение и го компенсират с неудовлетворение. Целта е постигната и в двата варианта . Пожелавам ти и други хубави преводи занапред!
  • Хората знаят, че четат превод и че преводите са приблизителни.
  • Никой на български не би се обърнал към жена с "друже". На руски може. Виж, аз имам забележки към Пушкин - в една и съща строфа има повторение - "блестя на солнце" и "подо льдом блестит". Освен това по необичайно странен начин кобилката от предпоследната строфа се е превърнала в кон. Това е джендъризъм и мисля, че трябва да се поправи. Шегувам се, разбира се! По-скоро е сексизъм в езика, кон е обобщаващо, а кобила - уточняващо. Ама защо, бе? Пак се шегувам. На мен това стихотворение ми харесва. Радвам се, че и на теб!
  • Ив, преводите са преди всичко за тези, които не знаят езика. Който знае, ще прочете в оригинал. Ако трябва да се преведат само думите, може да се ползва Гугъл преводач
  • Благодаря ви! Ивайло явно смята, че съпругът и съпругата не може да са приятели и затова се учудва как съм могла да направя такава грешка. Жалко! Просто като знаеш фактите, разбираш и за мотивите. А за един и същи резултат може да има различни причини. Затова четенето на историята на създаването помага, но не винаги има. За щастие, за това стихотворение има и пак литературоведите не са на едно мнение. Чудя се как Ивайло още не е упрекнал Пушкин, че не е бил достатъчно ясен, така че всички да го разберат, и особено преводачите 😁 .
  • С Ирен...
  • Ив, едва ли някой държи да се съгласяваш с неговото мнение. Аз пък никога няма да се съглася, че превод на поезия да се прави единствено от професионални преводачи, които не са поети. Няма ли го авторът като стил, мелодия, чувство - няма нищо. Един гол превод.
  • Не знам за кой превод говориш, не съм го чела. Казах вече, че по принцип не чета чужди преводи, за да не ми влияят. Случвало се е да проявя любопитство, разбира се, но не чета с цел да почерпя "идеи" и това се случва изключително рядко. После е много трудно да намериш собствено решение и се стига до "оригиналничене". А аз така знам, че дори и да има съвпадение, то е заради логиката, а не заради заимстване. Просто понякога се стига до сходни решения.
  • Ами защото "друг" се отнася за жена, в руския това се използва. Аз съм го заменила с "ангел", а ангелите са безполови същества. Не е същото, разбира се, защото при мен има "мой", но не е болка за умирачка, впечатлението е горе-долу подобно. На български не може да наречеш жена "приятелю". Може да кажеш - "тя е добър приятел", но няма как в стихотворение с няколко стъпки да философстваш и обясняваш какво точно имаш предвид. Предполагам, в случая означава, че отношенията между двамата лирически са платонически. Може би Пушкин се е застраховал заради Наталия Гончарова, за да не ревнува, кой би могъл да знае със сигурност? Аз съм намерила изход, струва ми се, с "ангела". Това, че ти смяташ думата за неподходяща, е друг въпрос. Книгата, която цитирах, е от имена с принос в превода и за мен беше много полезна като теоретическа основа. И съвпада с това, което съм учила в университета по теория на превода.
  • Зависи какви асоциации предизвиква съответната дума в езика на оригинала и в езика на превода. В българския "ела" звучи много по-поетично от "смърч". Единственото число е с обобщаващо значение в случая, както в примерите на Щурачето. Но там думите са членувани или има "много", "бол" и т.н. Освен това, след като в другите случаи се използва единствено число, мисълта автоматично възприема и тази дума като единичен смърч, а не обобщаващо. Може да стане "елите", но тогава се губи римата. Ивайло, в руския съществува думата "черемуха", на български това е "песекиня". Но в руската поезия и култура това дърво е символ на пролетта, което не може да се каже за думата "песекиня" в българския. Затова често се превежда като череша. "Напр. руската черемуха може да заменим с кое да рано разцъфващо дърво или храст - за България с "череша" или "слива", или даже с "люляк" - цитат от "Непреводимото в превода" на С.Влахов и С. Флорин. Не елите и смърчовете са трудното в този текст, правиш от мухата слон.
  • Много пъти единствено число се използва в смисъла на множествено. Например: дрянът разцъфтя, копривата избуя, много смърч има в тази гора, бая хляб трябва да изядеш и т.н.
  • Ив, става дума за гора от иглолистни. Мария го е превела като елова гора (елак). Защо се хващаш за думата? Не толкова съществена тая подробност. Дори опитен дендролог трудно би различил ела от смърч, ако са на голямо разстояние и покрити една педя сняг.
    Това не е проза. Ако класически стих се превежда от проф. преводач, който не е поет, резултатът ще е проза, подстрочен превод. Няма как подстрочният да е и поетичен същевременно. После на базата на него трябва да се направи поетичен от поет. Стоян Бакърджиев е превеждал от 12 езика, ползвайки различни подстрочници. И до сега някои негови (поетични) преводи са най-добрите които имаме.
  • Думата е смърчак хахаха
  • Благодаря на поставилите в "Любими"!
  • Благодаря, Ирен. Аз също харесвам повече първия вариант. В него бих променила само "елшак" в "елак", както ме посъветва Красимир Тенев и "стаята ни" - в "стаята". Бих оставила "Кое е време", защото е удачна компенсация, въпреки че така "красавицата" се губи, но ангелите също са красиви - и вътрешно, и външно. Бих заменила "пищна" с "хладна". Бих оставила и "трясък", има го дори в превода на Григор Ленков. Кобилката си е на място, макар и без определен цвят 😁. Може би трябва да публикувам и трети вариант, но засега оставям тези двата. А историята на създаването на стихотворението е изключително интересна. Сега, като помисля, ми се струва, че Пушкин, като всеки поет, е съчетал в стихотворението черти и от двата прототипа - и на Наталия Гончарова, и на Мария Борисова. Предполага се, че втората е послужила и като прототип на Маша от "Капитанската дъщеря".
  • Въпреки неточностите аз харесвах първия вариант. По-точен е вторият. Но и за двата поздрав от мен! Това е поезия, а при превод на поезия е.емоцията и ритъмът са изключително важни.
  • Извинявам се! Това е лично мнение. Трябваше да затрия само глупостите (шегите ти) ти след него. Ако имаш желание за разговори, уточнение, шеги, пробвай в чата.
  • Казах, че всички в този сайт са лаици. Защо го изтри, Тенев?!
  • Сенд, думите ти на анонимен лаик нямат стойност. Покажи как го превеждаш, за да сравним с упражняващите се, да се почерпят опит и поуки. Застани редом с преводачите. В оригинал много хора си го четат. Малцина имат куража да го преведат. Това е един от първите опити на Мария. Защо трябва да я обезкуражаваме? Никой не се ражда научен. Пък и един превод май никога не е окончателен. Сенилга даде пример за 50-годишно доизкусуряване на превод.
  • немного о переводах для настроения))
    Перевели на английский песенку
    "И кто его знает,
    чего он моргает,
    чего он моргает
    и кто его знает!"
    Англичане очень удивились, почему это песня такая популярная.Оказалось, если сделать обратный перевод перевода песня для них по смыслу звучала так:
    "И кто его знает, что у него с глазом"
  • Напротив,Тенев! Заставам зад думите си. Съвсем ясно съм ги написал. Пушкин си го превеждай ти. Аз си го чета в оригинал.
  • Красимира, знаменателен стих си цитирала - "не оспаривай глупца"! Аз бих го превела - "не хвърляй спори по глупака ", но ще вземат мен да обявят за глупачка и да ме замерят я със спори, я със спорове, я с някоя кавалерийска шпора, задето съм "спестила" кобилката /не Кобилкина, уточнявам/. Току виж, ме възпели в някое стихо "Кобилкината кобилка" /като "Чавдаркината катеричка" на Емил Коралов/ - сходството не е подобие.😁 Майсторе, благодаря!
  • Нека човекът който не застава зад думите си с истинското си лице и име ни покаже свой превод на Пушкин, с който се гордее, превод с който да засрами упражняващите се. Тогава думите му ще имат стойност. А дали е познал кой какво ще постигне в бъдеще времето ще покаже.
  • "Веленью Божию, о муза, будь послушна,
    Обиды не страшась, не требуя венца,
    Хвалу и клевету приемли равнодушно
    И не оспоривай глупца." - и на Пушкин не му е било лесно ... Мария, не можах да си променя мнението затова, че преводът е много хубав! - и не оспоривай меня... развеселих се
  • Пепи, нещо си се объркала. "Галатея" е няколко страници назад. Тя е по клипа на "Позвони мне", това тук е превод, колкото и да не ти харесва.
  • Георги, не знам кой е човекът с каскетчето, струва ми се, че е станало някакво недоразумение. Аз съм си самосиндикална и ми личи 😁 Съжалявам, ако съм оставила у теб впечатление, че съм под нечие крило. Съжалявам и че мислиш, че нямам способности за превод, мнението ти е важно за мен, защото от стиховете ти и снимките виждам, че си естет и това ми импонира. Явно обаче те дразня с нещо и това не е ново за мен, много хора се чувстват по този начин и явно повредата е в моя телевизор. Но със сигурност става въпрос за липса на социални умения, а не на способности. Бившите ми работодатели обаче са напълно съгласни с теб и винаги досега са ме уволнявали заради некадърност, без да им пука как ще си изкарвам прехраната и от какво ще живея. Мисля, че има много по-способни хора от мен, които заслужават да правят преводи, прав си. Аз няма да сравнявам конкретния превод с моя, защото съм пристрастна.
  • Бива да сте дребнави, но чак толкоз...
  • Нищо не е пипнато и редактирано,
    това не е превод на Пушкин, а спокойно може да се нарече "По Пушкин".
    Преводът на Венсан е по-добър.
  • Теб визирам и онези, които се изживяват като звезди, и се държат като такива, под крилото на човека с каскетчето. Ти никога няма да направиш добър превод на Пушкин, не защото си небрежна, а защото наистина нямаш нужните способности.
  • Наталия Гончарова е била известна руска красавица и това ме подведе. Малко съм уморена от непрекъснатото ровене заради романа и четене на източници и ме примързя да почета повече, което си е мой пропуск. Човек трябва да се съсредоточава върху едно нещо, защото иначе пилее време и енергия и нищо не става оптимално добре.
  • Да, помислих си за този вариант, но елак ми се стори не толкова употребявано, колкото елшак. Срещала съм го много често, но никога не съм се питала, какво точно дърво е и когато избирах вариант, проявих небрежност. Но аз имам навика да правя подобни грешки. Мисля, че елак е правилният избор, защото запазва единственото число и типа на римата в края на стиха. Сега прочетох и историята на създаване на стихотворението, посветено е вероятно на едно момиче - Мария Борисова, с което е имал платонически отношения, още преди да се ожени за Наталия Гончарова. Аз предположих, че става въпрос за съпругата му и преводът ми е по-интимен, отколкото в оригинала - стаята ни, лежим и дремем... Имам още работа по превода, Сенилга е права. Благодаря! Георги, кого визираш под "самозабравили се "звезди"? Аз не казвам, че преводът ми е на равнището на стихотворението, но струва ми се, че недостатъците са от небрежност, бързане и недостатъчно "ровене" в източници, отколкото от липса на способности.
  • Елшата е листопадно широколистно дърво. Може да отпадне ,,ш,,. И пак ще има известна неточност, макар и не толкова съществена. Нека да уточня, защото за мнозина е подвеждащо, "ель,, не е ела, а - смърч. Ако ставаше дума за ела, Пушкин щеше да напише ,,пихта,,. За повечето хора всяко иглолистно е бор. Така че
    ,,елак през скреж се зелеенее,, е приемливо.

  • Спокойно, Ив... (Ивайло Христов)! Никой няма право да прави превод на чужд текст без съгласието на автора, защото по Закона за авторските права авторът има право да осъди преводача. Ако авторът е починал, след 70 години от неговата смърт, авторските права принадлежат на неговите наследници.
  • Не ви ли е срам, да се упражнявате върху Пушкин, самозабравили се "звезди"?!!!
  • Над своим переводом "Евгения Онегина" Димитрий Петричев работал более 50 лет,
    постоянно что-то совершенствуя.Читая это творение постиаешь и гений Пушкина и гений Петричева.
    Почитайте... 50 лет работы...
    https://chitanka.info/text/3602/2
  • Поезията никога не се превежда дословно!
    Португалският писател, драматург и журналист Жозе Сарамагу за професията преводач на художествена литература казва: „Авторът със своя език създава националната литература. Световната литература обаче е дело на преводачите”.

    Хубав ден на всички откровенци!
  • Е, да, а ти си "коректен". Направи по-добър превод и престани да омаловажаваш труда на Мария и мнението на по-сведущите от теб.
  • Ще се радвам да направиш ти превод на стихотворението, аз не настоявам моят да е съвършен. Само не бъди груб! Надявам се самият Пушкин да разреши спора ни! Веднъж вече предложих спиритически сеанс като изход. 😁 😁 😁
  • Ивайло, прекаляваш! Твоята излезе: "И аз не знам как е, но и така не е".
  • Благодаря, Стойчо! Ивайло - мраз значи голям студ, а аз съм използвала думата лют, което е в случая е същото - парещ студ. Преживяла съм такъв в Москва - минус 15 градуса, ясно небе и слънце, а снегът сияе! Много е красиво! Не стани, а събуди се. В българския съществува думата нега и може да се запази, има същия стилистичен оттенък. После е "излез/застани, /може и посрещни, но не мисля че тук е в този смисъл/ срещу северната Аврора и се яви като звезда от/на севера". колкото до смърча, поне на профилната снимка не съм сбъркала, и дърветата там са иглолистни, а от кой вид точно, няма толкова голямо значение, защото иглолистните може да зеленеят през скрежа. Това е позволено - замяна на вида, заради формата, стига видът да е със сходни функции. Специално за елшака го приемама за грешка от моя страна, не знаех, че е широколистен. Струва ми се, обаче, че в другите случаи издребняваме, но това е мое мнение. Чакам тази скрупольозност, облечена в съответната форма, нали, Ивайло?
  • Е,това наистина придава настроение!
    Поздравления за превода, Мария!
  • Преводът ти е по-точен като съдържание до оригинала, но издиша откъм форма. Бих направила само една малка корекция - вместо "а днес", за да се вслушаме в забележката на Майстора, може да напишеш "Сега.. я погледни навън!". Как ти се струва? Така ще сме по-близо до оригинала и ще запазим ритмиката. Освен това в оригинала има старинни думи като "вечор", "нынче", които отразяват идеята на Пушкин - паралел между "високото" - Аврора, яви се и т. н. и делничното - излежаването край печката, впрягането на кобилката и т.н. Подсилването идва и от еднотипните рими - прилагателно с прилагателно, глагол с глагол, което от съвременните критици се смята за проява на лош вкус и липса на въображение. Но при Пушкин всичко е с функция, защото това е Пушкин - основоположникът на руския литературен език. Хубаво е това противопоставянето да се запази. Аз заради това съм използвала разговорното "Кое е време?", което толкова подразни Пепи. Има различни преводи, аз съм за баланса между форма и съдържание.
  • Пепи, мила, Русия е северна страна!!! Става въпрос за зората на север, а не че слънцето изгрява от север и ти си решила, че става въпрос за звезда. Срещу северната Аврора застава северна звезда - лирическата. Няма аз да сравнявам преводите, опитвала съм се да превеждам това стихотворение и преди, но не бях доволна от резултата и все не го довършвах. Явно този резултат не те удовлетворява, но на мен ми харесва, въпреки че би могъл да бъде и по-добър, разбира се. Ама защо ми се караш? Толкова мога!☺
  • Аврора е богиня на зората, но в текста има 'северна', 'звезда на севера се възцари'

    колкото до елшака... без коментар! Как превеждаш без да знаеш значението?

    Ивинявай, добре, че чета в оригинал. Повтарям - Пушкин избяга при превода.
    Преди малко се порових в сайта и открих и друг превод:
    https://otkrovenia.com/bg/prevodi/a-s-pushkin-zimno-utro
    Ако искате, си ги сравнявайте.

    Изв, знам как бумтят с пукот дървата в печките, но не и да тряскат. Мерси за пояснението.
    В името на римата се губи оригиналът, значи обърни римата, словореда, други синоними ако трябва намери, но да ми зеленее и елшак посред зима... пуста рима!
    Хубав ден!
  • Деница, благодаря, въобще не е лесно, но правя, каквото мога. Пепи, продължавам със забележките ти: да, пукот е по-добре, но с "трясък" запазвам римата, за съжаление изгубих съзнателната тавтология в оригинала. И все пак, думата "весел" компенсира донякъде. Печките "бумтят", когато е много студено, защото огънят е силен и са пълни догоре с дърва. Когато ти е топло, се отпускаш и ставаш ленив, а звукът е приятен, дори и ако е силен, защото е свързан с приятно усещане. Но, наистина, бих избегнала тази дума, ако се бях сетила за по-подходящ вариант. Преводът е доста свободен, права си, благодаря за поздравленията!
  • Благодаря, Сенилга! Пепи, резонни забележки. Ще се опитам да отговоря на всички. Права си за елшака - прочетох, че елшата има шишарки и автоматично реших, че е иглолистна. Причината да използвам тази дума е, защото е събирателно съществително, а в оригинала ми се струва, че ель е употребено с обобщаващ смисъл. Бих могла да напиша елата, но в българския това значение малко се губи. От "сам" се лиших съзнателно, за да запазя броя на сричките. Възприемаме ангелите като красиви същества, освен това нямат определен род - това е компенсация за липсата на "друг милый", което съм пропуснала пак заради броя на сричките. "Кое е време?" не е въпрос, а констатация и означава - "късно е" или "крайно време е" - припокрива се с "пора", което на руски означава и "време", и "време е". Аврора е зората, а не звезда, и в Русия изгревите са особено пищни, както и залезите. Звездата се отнася до лирическата. Да, озарена е изпусната, за съжаление се лиших от нея. "Вся комната" означава "цялата стая"...
  • Уау , страхотно е. Аз не знам руски, но стихът на български звучи чудесно. Между другото, аз съм се опитвала да правя преводи на поезия от италиански (който ми е уж като майчин език) и нищо! Ама нищо не излиза. Давам си сметка, че това е изключително трудно. Моето възхищение.
  • елшак - няма нищо общо с ела или елхова гора, елша на бг е широколистно дърво и няма как да зеленее посред мразовитата зима.

    Прозрачный лес один чернеет - один, одинокий - сам, самотен, само (в смисъл единствено самотен)
  • Обалдеть!
    "под небесата ясносини,

    досущ разстелени килими,

    снегът на слънцето блести;

    прозрачната гора чернее,

    елшак през скрежа зеленее,

    рекичка под леда шурти."- Это чудесно!
  • друг прелестный –
    Пора, красавица, проснись:
    Открой сомкнуты негой взоры
    Навстречу северной Авроры,
    Звездою севера явись!

    Много свободен превод: ангел небесен, пищна Аврора. 'Пора' е кратък израз, който и разговорно се използва за "време е", а и тука няма въпросителна след него, не е въпрос.
    С ангел и пищни звезди нещо ми избяга от Пушкин.

    Вся комната янтарным блеском
    Озарена. Веселым треском
    Трещит затопленная печь.
    Приятно думать у лежанки.
    Но знаешь: не велеть ли в санки
    Кобылку бурую запречь?

    Озарена е много хубава дума, изпусната е при превода. "Вся комната' - цялата стая, достатъчно е 'стаята' (подразбира се, че е цялата).
    'С весел ПУКОТ бумтят..." "Трясък" внася съвсем друг смисъл, далече от приятното излежаване в сутрешното топло легло.
    И кобилката изчезнала. Наистина много свободен, но щом може поздравления за труда!
  • Струва ми се, че Ивайло се опитва "да джурка манджата", както не веднъж съм казвала, но в "Добрата вещица" се имаше нещо съвсем друго предвид - че ако човек е непрекъснато праволинеен, може да изживее живота си напразно, а хубавите неща да се случват на другите. Че трябва понякога да си и егоист, но само в определени граници. Колкото до превода, аз не казвам, че е идеален. Винаги първо превеждам, а после чета преводи на други автори, за да не се влияя и да не ме упрекнат, че "преписвам". Сега направих същото. След публикацията прочетох и други преводи. За мен, този на Григор Ленков е най-добрият, въпреки че е правен много отдавна. Аз засега набирам опит. За съжаление, при превода на поезия се налага да се правят компромиси и въпросът е не дали ще се лишиш от нещо, а от какво точно. Благодаря ви за подкрепата!
  • Май трябва да благодарим на Ив, задето не обяви Пушкин за посредствен драскач и противен човек, като Христо Фотев и Ивайло Балабанов. Сякаш те не могат без неговото признание. ,,Не е баш тъй,, може и да се побира в рамките на творческата свобода на преводача. Например ,,днес,, и ,,нощес,, в предпоследната строфа не произтичат от буквалния превод, но и не променят особено вложения от автора смисъл. Обаче допринасят за запазването на оригоналната форма. Няма как един поетичен превод да бъде същевременно и дословен. Който знае езика, превежда за тези, дето не го знаят. И не само за тях. За превод на класически стих са нужни познания за стихосложението, богата лексика и цял арсенал преводачески трикове. Трудоемка, безвъзмездна и неблагодарна работа е. Ако някой мисли, че е лесно, да пробва.
  • Мария, ти имаш усет и търпение за преводите. Иначе нямаше да се получи това, което е. Видях какво си писала по-рано, че си се занимавала усилено с преводи. Кураж и успех ти желая и занапред!

    Ивайло, недей така, човече, излагаш се с тези твои коментари. Дядо ми навремето казваше: “Имай малко срама”. Но ти нито срам, нито мярка имаш. И аз като Акеми и Мария да попитам: “Кое не ти хареса в превода, и какво точно си превел и написал ти, сравнимо с написаното от Пушкин например, че да раздаваш оценки наляво и надясно? Накрая ще стане така, че никой няма да гледа на теб като на поет, или поне като на пишещ човек. За хората ти ще си поредния досадник и самовлюбен палячо. Ако вече не е станало. Да ме простят читателите и пишещите, но всяко търпение си има своите граници.
  • Ив, кое според теб не е така? Аз лично имах баба рускиня и от нея съм учила езика още от съвсем малка, но не откривам нищо нередно...
  • Ами преведи го и ти! Баш тъй, както е написан.😆 Благодаря за коментара.
  • Блу, Надежда, благодаря!
  • Чудесен превод!
  • Много ми хареса, Мария!
  • И аз благодаря! Обожавам Пушкин, а това стихотворение го знам наизуст. Но чак сега се реших да го преведа. Радвам се, че го направих.
  • От хубава поезия и хубав превод какво повече може да се очаква... освен да благодаря!
  • Благодаря на Красимир Тенев за хубавите думи. Похвалата от теб, Майсторе, е изключително ценна за мен, защото си перфекционист, имаш опит и прекрасни преводи. Благодаря, Акеми! Силвия, започнах да превеждам стихотворението на Набоков, почти е готово, скоро ще го публикувам.Благодаря ти за идеята! Искам да благодаря и на Сенилга, която с преводите си ми напомни, че имах някога доста интензивен период, в който превеждах и това ме накара да опитам отново. Благодаря ви, приятели!
  • Радост за душата! Браво, Мария!
  • Безупречен превод. Поздравления, Мария.
  • Поздравления за хубавия превод! Добре съхранен смисъл и безупречно пресъздадена форма. Четиристъпният ямб е любимата метрика на Пушкин. Освен нея тук са запазени римната схема и дори вида на римите на съответните позции в строфите - на трета и шеста са мъжки. Има изключитено добри попадения на някои места, а другаде е използвана извстна творческа свобода.
Propuestas
: ??:??