И не от огън сбират се двама,
не от обич, не от нужда..
Намират се по земята голяма,
студът когато ги събужда.
Когато душите настръхват
и по кожата щръкват бодли...
В студа таралежи осъмнали
от другия търсят следи.
Следи от разтопен капчук,
в снега следи от стъпки...
Следи, че аз и ти сме тук,
на вишната следи от пъпки.
И тогава този адски студ
в две тела бодливи огън пали.
А любовта-проклятие от луд,
бодлите им съблича и ги гали..
… когато душите настръхват
и по кожата щръкват бодли...
В студа таралежи осъмнали
от другия търсят следи...