Сънувах бела птичка, мале ле,
по чужди прозорци кацаше...
в чужди се огин топлеше
и в чужди гнезда снасяше...
надеждите си, мале ле...
С камъни я гонеха, майчо...
с думи отровни пронизваха...
в ъгъла, мале, плачеше
и пак по прозорците кацаше...
Чудех се, мале, питах се
Свое гнездо що си не стори
челяд да си, мале, завъди...
огин да си, мале, стъкне...
Мале му се през сълзи усмихна...
перчема му с благост погали...
с ръкава си сълзи избърса..
и рече със глас неравен..
Чуди се, сине, ала не питай...
Не искай това да разбираш,
че до тая мъка щом хванеш се...
и ти като нея ке станеш...
По чужди прозорци кой гледа...
в сърце му дом е запален...
В чужди се огин кой топли
обич тъгува, ала не дава...
С камъни я гонят, сине мой..
от страх, щото виждат себе си...
какви могли са да бъдат...
ако бяха, сине, истински...
Че този свят, сине мой...
от сърцата ни, сине, граби...
като хищник на мъртво,
с мъртва кръв се храни...
защото.. това чуждото.. по кръв
се, сине, предава. И от гърбове..
И тая птичка белата...
на прозореца ти, ако кацне, сине
ти троха подай на милата...
и в същия миг тя ще отлитне..
че кукувица е това, сине...
свое не храни, но чуждо повива...
На чужди огин тя все ще се топли
докато в себе си огън помилва...

Музика
https://www.youtube.com/watch?v=vwXslg32DKc