12 июл. 2019 г., 16:27
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация
НЕПОЕТИЧНО НАСТРОЕНИЕ
В един съвсем непоетичен ден
чадърът ми безупречно се счупи,
дъждът валя - най-силният - по мен
и всяка капка правеше хралупи.
Съвсем, ама съвсем не ми вървя -
ни по вода, и никак върху суша.
И сякаш беше плъзнала мълва,
че спряла съм вселената да слушам.
В един такъв дъждовен ден се спрях,
за да си купя от пазара цвете.
Най-яркото от всичките избрах,
с тичинка като център на комета.
И казах си - щом сигурно сега
всемирът центробежно се уврежда,
аз ще обърна всичката тъга
към тази малка шепичка надежда.
И нищо, че изгубих си гласа.
Изгубих и любимия си шлифер,
и няколкото дребни чудеса
сред всички ежедневни йероглифи.
Светът ми продължи да се върти,
но не около слънцето в средата.
Смених му орбиталните звезди
с цветчетата на моето мушкато.
Автор: Петя Цонева
Прочит: Мая Нарлиева
--------------------------------------
За счупените чадъри и вселенските въпроси! 🙂