НЕПОЕТИЧНО НАСТРОЕНИЕ

В един съвсем непоетичен ден 
чадърът ми безупречно се счупи, 
дъждът валя - най-силният - по мен
и всяка капка правеше хралупи.

Съвсем, ама съвсем не ми вървя - 
ни по вода, и никак върху суша. 
И сякаш беше плъзнала мълва, 
че спряла съм вселената да слушам. 

В един такъв дъждовен ден се спрях, 
за да си купя от пазара цвете. 
Най-яркото от всичките избрах, 
с тичинка като център на комета. 

И казах си - щом сигурно сега 
всемирът центробежно се уврежда,
аз ще обърна всичката тъга 
към тази малка шепичка надежда.

И нищо, че изгубих си гласа. 
Изгубих и любимия си шлифер, 
и няколкото дребни чудеса 
сред всички ежедневни йероглифи. 

Светът ми продължи да се върти,
но не около слънцето в средата. 
Смених му орбиталните звезди
с цветчетата на моето мушкато.

Автор: Петя Цонева

Прочит: Мая Нарлиева

--------------------------------------

За счупените чадъри и вселенските въпроси! 🙂