aap
964 результатов
Пожар душата ми изгаря.
Дълбоко наранява доблестта...
Учтивост, срамота и слава!?
Три забравени неща.
Душата има ли да страда, ...
Дълбоко наранява доблестта...
Учтивост, срамота и слава!?
Три забравени неща.
Душата има ли да страда, ...
286
3
Малка лодка в океана,
свързана към безмоторен самолет
с въже... Мъчи се, опитва!?
Да се издигне в синьото небе.
Но от пробива във нея!? ...
свързана към безмоторен самолет
с въже... Мъчи се, опитва!?
Да се издигне в синьото небе.
Но от пробива във нея!? ...
277
4
Омръзна ми от пошлост,
омръзна от лъжи...
омръзнаха ми вече измислени
игри, преструвки и любови
който са лъжи. ...
омръзна от лъжи...
омръзнаха ми вече измислени
игри, преструвки и любови
който са лъжи. ...
306
1
2
Споделих усмивката си с вятъра...
Споделих мечтите си със теб!
Споделих надеждите си чисти.
Споделих ги.. Истински със теб.
А тъгата днес усмивката ми секва... ...
Споделих мечтите си със теб!
Споделих надеждите си чисти.
Споделих ги.. Истински със теб.
А тъгата днес усмивката ми секва... ...
268
4
Спят ли мислите? Не зная...
Спят ли обещанията в нас?
Или щом веднъж сме ги предали...
Трябва да се сърдят на света.
Спят ли греховете наши!? ...
Спят ли обещанията в нас?
Или щом веднъж сме ги предали...
Трябва да се сърдят на света.
Спят ли греховете наши!? ...
322
3
Светът, умората и хората
отдавна са забравили за теб...
Отхвърлят те, защото си различен,
но не за туй, че не си наред.
Усмивка лигава и чужда, ...
отдавна са забравили за теб...
Отхвърлят те, защото си различен,
но не за туй, че не си наред.
Усмивка лигава и чужда, ...
354
7
Тъгуваш ли, попита ме съдбата...
Тъгуваш ли, попита ме светът.
Защо самотен си във тъмнината?
Защо умислен си, кажи?
Тъгуваш ли и питам те със ...
Тъгуваш ли, попита ме светът.
Защо самотен си във тъмнината?
Защо умислен си, кажи?
Тъгуваш ли и питам те със ...
756
2
9
Може би животът ни е мъничка сълза!?
Или бисер, заровен във земята...
Но той живее с нас и в нашето
сърце тупти... Надява се и моли
да открие някой. ...
Или бисер, заровен във земята...
Но той живее с нас и в нашето
сърце тупти... Надява се и моли
да открие някой. ...
385
7
Защо наказват винаги добрите!?
Защо ги карат да тъжат?
Защо втълпяват им вината?
Че заради тях чезне ни светът...
Нима са те виновни, за всички грехове!? ...
Защо ги карат да тъжат?
Защо втълпяват им вината?
Че заради тях чезне ни светът...
Нима са те виновни, за всички грехове!? ...
379
5
Напукани ръце, мисли отнети...
Отчаяни вопли, проклинат деня!
Човекът създаден е за слава...
И душата го тегли напред...
Напред към света. ...
Отчаяни вопли, проклинат деня!
Човекът създаден е за слава...
И душата го тегли напред...
Напред към света. ...
322
1
5
Усмихвам се, а ме боли...
Мислите ми са разбити...
Отчаян погледът кръжи!?
От хаоса на мойте вопли.
Живея своя си живот. ...
Мислите ми са разбити...
Отчаян погледът кръжи!?
От хаоса на мойте вопли.
Живея своя си живот. ...
412
2
5
За всеки ден от живота си се питам!?
Дали ще мога аз да издържа?
На собствената си настройка...
Да остана верен аз на любовта!?
А времето, животът, ме затрупват... ...
Дали ще мога аз да издържа?
На собствената си настройка...
Да остана верен аз на любовта!?
А времето, животът, ме затрупват... ...
327
6
В отчаяния синкав небосвод...
Пристън търси корабът на самотата.
Умира вярата, в тъга обвита!
Очи във бяло от сълзи пролети,
и за какво? А може би от безнадежна ...
Пристън търси корабът на самотата.
Умира вярата, в тъга обвита!
Очи във бяло от сълзи пролети,
и за какво? А може би от безнадежна ...
303
1
6
Уморих се, Боже, как се уморих...
Да балансирам във живота!?
За безгрешен много съм грешил.
Уморих се, наистина се уморих,
от лъжи и от измами. ...
Да балансирам във живота!?
За безгрешен много съм грешил.
Уморих се, наистина се уморих,
от лъжи и от измами. ...
341
4
Навярно болката ще отшуми...
Навярно някога ще я забравя...
Но надали думите, лъжите
някога във мен ще бъдат заличени.
Животът, казват, бил лечител!? ...
Навярно някога ще я забравя...
Но надали думите, лъжите
някога във мен ще бъдат заличени.
Животът, казват, бил лечител!? ...
344
5
Очите ме излъгаха... Повярвах!?
И ето ме, предаден съм от тях...
Душата ми предаде ме за туй, че
повярвах истински във любовта.
Сърцето ми, то с мене страда... ...
И ето ме, предаден съм от тях...
Душата ми предаде ме за туй, че
повярвах истински във любовта.
Сърцето ми, то с мене страда... ...
340
2
7
Дали във куфар можеш...
Живота си да сложиш?
И след това... Да го зарежеш
на някой кръстопът.
Или трябва всичко, на което вярваш, ...
Живота си да сложиш?
И след това... Да го зарежеш
на някой кръстопът.
Или трябва всичко, на което вярваш, ...
436
7
Забрави ме, моля ти се от сърце...
Забрави ме, мило изстрадано сърце!?
Забрави, за мойте мечти горещи!?
За мойте тъги, сълзи солени.
Накарай ме да спя спокойно нощем. ...
Забрави ме, мило изстрадано сърце!?
Забрави, за мойте мечти горещи!?
За мойте тъги, сълзи солени.
Накарай ме да спя спокойно нощем. ...
488
6
Онемях от собствените предразсъдъци.
Онемях от надежди и лъжи...
Живота си заложих за чужди радости!
Продадох се на собствени лъжи.
Отнех от себе си сърцето... ...
Онемях от надежди и лъжи...
Живота си заложих за чужди радости!
Продадох се на собствени лъжи.
Отнех от себе си сърцето... ...
391
8
Животът кара те да стискаш
сламката като удавник в океан...
Да стискаш толкоз силно вярата,
страхът да не останеш сам!
Животът изстисква от всички... ...
сламката като удавник в океан...
Да стискаш толкоз силно вярата,
страхът да не останеш сам!
Животът изстисква от всички... ...
313
1
8
За любовта, създадена за двама.
За нея и истинската ù душа...
За вярата, че може да пожертваш!?
Вината собствена от самота.
За любовта, за нея трябват двама. ...
За нея и истинската ù душа...
За вярата, че може да пожертваш!?
Вината собствена от самота.
За любовта, за нея трябват двама. ...
312
4
Цял живот мечтая аз
стих-магия да напиша.
И сам да кажа на света
това и моят стих магия.
Но до днес не ми се получава!? ...
стих-магия да напиша.
И сам да кажа на света
това и моят стих магия.
Но до днес не ми се получава!? ...
301
6
Бях жесток и себе си наказах...
Бях жесток към свойте мечти!
Отчаяно се молех на съдбата.
Че може би светът ще ми прости.
Бях жесток към близки и към чужди. ...
Бях жесток към свойте мечти!
Отчаяно се молех на съдбата.
Че може би светът ще ми прости.
Бях жесток към близки и към чужди. ...
350
3
Силата ни дадена да бъдем хора...
Силата ни дадена от Бог.
Всичко свързано със него,
дава на живота нов живот.
Вярвам във живота и човека... ...
Силата ни дадена от Бог.
Всичко свързано със него,
дава на живота нов живот.
Вярвам във живота и човека... ...
351
5
Уморих се от лъжливи идоли.
Уморих се от истински лъжи...
Уморих се да се преструвам,
че никак, не ме боли.
Докога на лъжата път ще правим? ...
Уморих се от истински лъжи...
Уморих се да се преструвам,
че никак, не ме боли.
Докога на лъжата път ще правим? ...
353
1
3
Съдба... Защо си тъй жестока!?
Защо наказваш ме със мисли тъжни?
Защо проклинаш любовта ми?
И караш ме да съм самотен.
Моля те кажи ми, любов ти дивна!? ...
Защо наказваш ме със мисли тъжни?
Защо проклинаш любовта ми?
И караш ме да съм самотен.
Моля те кажи ми, любов ти дивна!? ...
352
5
Коледа пристига, земята се тресе...
Коледари тропат с премръзнали
нозе.
Коледа пристига... Празник е сега!
Но душата моя е свита от тъга. ...
Коледари тропат с премръзнали
нозе.
Коледа пристига... Празник е сега!
Но душата моя е свита от тъга. ...
385
1
11
Безсънните нощи...
Отчаяни, самотни!?
С въпроси нерешени
за хора тъй самотни.
Безсънните нощи, ...
Отчаяни, самотни!?
С въпроси нерешени
за хора тъй самотни.
Безсънните нощи, ...
493
3
8
Светът пропъди моите любови!
Светът пропъди моите мечти!
Светът... Със сила тежка,
душата моя на ръба захвърли.
Накара ме прошката да търся. ...
Светът пропъди моите мечти!
Светът... Със сила тежка,
душата моя на ръба захвърли.
Накара ме прошката да търся. ...
365
2
Навярно с времето ще съумеем,
да прегърнем не само скръб
и самота.
А в любов да се обвържем,
и на другите да я дадем. ...
да прегърнем не само скръб
и самота.
А в любов да се обвържем,
и на другите да я дадем. ...
442
7
Усмивката на клоуна...
От нея сън не хващам.
Защото за нея щом се сетя,
светът ми тя към лошо преобръща.
Усмивката на клоуна... ...
От нея сън не хващам.
Защото за нея щом се сетя,
светът ми тя към лошо преобръща.
Усмивката на клоуна... ...
738
1
11
Защо звездите през деня не светят!?
Защо ли чакат с трепет нощният покой!?
В който, в омаята на тъмнината,
създават нощният фурор.
Очи, защо копнеят те за красотата? ...
Защо ли чакат с трепет нощният покой!?
В който, в омаята на тъмнината,
създават нощният фурор.
Очи, защо копнеят те за красотата? ...
354
2
5
Свят...Толкова побъркан,
че се чудиш как във него
има ред!? Ред във който
себе си убиваш...
Макар че искаш всичко ...
че се чудиш как във него
има ред!? Ред във който
себе си убиваш...
Макар че искаш всичко ...
363
1
9
Идва времето, времето в което...
На себе си давам отново шанс.
От което искам без свян,
да извикам... Искам да бъда сам.
Как искам да се събудя, ...
На себе си давам отново шанс.
От което искам без свян,
да извикам... Искам да бъда сам.
Как искам да се събудя, ...
720
4
Сълзите мокри, очите ми докостват.
Очите ми не виждат от дъжда...
А мозъкът не спира да ме пита!?
Това ли търсиш в любовта?
Сърцето питам? Съгреших ли? ...
Очите ми не виждат от дъжда...
А мозъкът не спира да ме пита!?
Това ли търсиш в любовта?
Сърцето питам? Съгреших ли? ...
355
4
9
Мъжки сълзи, разпилени,
от вятърът сив, изсушени.
Който от време оно раздухвали
някога всички мъжки мечти.
Да живеят в любов без войни. ...
от вятърът сив, изсушени.
Който от време оно раздухвали
някога всички мъжки мечти.
Да живеят в любов без войни. ...
339
2
Тъга, сълзи, човешка мъка.
Очи предадени на тъмнината.
Сърце туптящо в изнемога,
да търси любовта.
Душа омайна и жестока... ...
Очи предадени на тъмнината.
Сърце туптящо в изнемога,
да търси любовта.
Душа омайна и жестока... ...
396
11
Тази вечер виното говори...
Напомня ми за нашето начало!
Как в омая с теб седяхме
на скамейката във парка.
Говорихме за хубави неща. ...
Напомня ми за нашето начало!
Как в омая с теб седяхме
на скамейката във парка.
Говорихме за хубави неща. ...
334
1
7
За кой ли път? Във тъмното
стоя самотен!
За кой ли път отчаяно се питам.
Дали времето е сбъркало това!?
По-рано да ме пръкне, тука на земята. ...
стоя самотен!
За кой ли път отчаяно се питам.
Дали времето е сбъркало това!?
По-рано да ме пръкне, тука на земята. ...
379
4
Успяваш да надвиеш страховете...
Успяваш суетата своя да излъжеш!
Но знаеш ли? Как да се оправиш...!?
С мъката на своята душа?
Очи, сълзи, надежди луди. ...
Успяваш суетата своя да излъжеш!
Но знаеш ли? Как да се оправиш...!?
С мъката на своята душа?
Очи, сълзи, надежди луди. ...
350
1
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
