aap
969 результатов
Казват времето лекува,
но всъщност сърцето
свиква със това!?
Да бъде лъгано, мамено
че съществува... Любовта... ...
  420  10 
Безумие, слугуване
на страсти пошли...
Отдаваш се без бой
на ревността!
Оставяш настрана душата ти ...
  342 
Копнеж, сърбеж, бомбардировки...
Съдби изхвърлени на остров
пуст.
Човеци пуснати във клетка!
С протегнати ръце напред. ...
  403 
Жалките мисли идват
от малките хора,
малките но не по ръст...
Жалките мисли идват от
пошлост, породена от мъст. ...
  353 
Имам милион причини!
Да се откажа от себе си...
Имам милион мечти...
Които да скрия.
Имам милион желания, ...
  424 
Казват че мерака
последен си отива...
Казват че живота е такъв!?
Такъв какъвто го направиш,
че чак да кажеш ти язък. ...
  659 
Сълзи по листа капят...
Оставят свойте следи!?
Оставят мъката, която
сърцето ти не може да прости.
Сълзи солени... От любов прекрасна ...
  433 
Когато седна над листа...
Когато искам да споделям!?
Над мен надвисва най-тежката скала.
Скала на моята човешка мисъл.
Дали е нужно да го споделя? ...
  345 
Тази вечер се прибрах!?
И с мъка сипах си до горе!
До горе чашата налях
и после на екс изпих я...
Защо ли трябваше да го ...
  286 
Тази вечер в мен
душата се бунтува, бунтува се
и ме кори!?
Затуй че сам предадох
свойте надежди сиви... ...
  403 
Полугол от собствените
предразсъдъци, облечен в нищета...!?
Разбрах, че всичките човечности
измислени са за това
да пренебрегват истинските ...
  472 
Днес мислите ми са като
дъждовен облак...
Объркани и хаотични,
изпълнени със злост и егоизъм.
Стремящ се да разпръсква хлад. ...
  350 
Огледало в тъмнината,
уловило светлина...!
Лъч надежда то раздало
в тъмнината на света.
Огледало в тъмнината, ...
  318 
Блясък, крясък, писък, вик, рождение...
Отново чакаме спасение.
Отново тънем в неведение за своето,
за нечие спасение.
За вярата че водим праведен живота... ...
  346 
За сълзите скрити, за мечтите.
За мъката, за нас самите...
За всичкото това и за съдбите!
За нас и нашите дела.
За грешките, за моите и твоите ...
  379 
Дали надеждата човешка
е пратена от Бог!?
Или милоста му е така гореща,
че дарява любовта навред.
Дали човешката любов е чиста, ...
  765 
Човек си ти, човек си ти...!
Дори когато ти се плаче.
Човек си ти и в трудни дни...
Затуй на себе си усмивка подари.
Усмихни се, усмихни. ...
  429 
Нека никога децата наши
не видят как родителите плачат.
И нека родителите не усетят
вкуса на сълзите...
Пролети за децата свой. ...
  390 
За себе си зная,
че трябва да бъдем добри.
Хора, които обичат живота...
Хора, които плачат за чужди
беди, и се радват на чужди ...
  403 
Защо ли плача още скришом!
Защо ли още ме боли!?
Нали си обещах че вече,
друг не ще ме нарани.
Защо бе? Питам аз душата моя! ...
  324 
Признавам си не винаги съм
бил добър.
Признавам си, че плакал съм
самотен, тайно.
Признавам си умирал съм от страх. ...
  288 
Защо се правим на такива!?
Каквито никога не сме били...
Защо се пренебрегваме
сами не зная!
И после страдаме от собствени ...
  312 
Бъди това, което другите не бяха!
Бъди това, което искаш ти...
Бъди надежда, за себе си, за всички!
Бъди ти истински щастлив.
Не се отказвай, никога предавай. ...
  800 
За пясъкът събран от вековете...
За мъките на нашите деди.
За вярата че всичко ще се случи
тъй както Господ е решил!?
Дали е вярно че времето ще ни ...
  339 
"В този стих има хумор, много местен диалект и пошлост, но смятам, че ще бъда правилно разбран. Приятен прочит на стиха."
Птруше, птруше...,
яла тука, ма овца проклета.
Глей га, глей га!
Де въриш ма ей, Овцо проста. ...
  415 
Ако можех да се променя
и сърцето да сменя...
Щях да бъда друг човек.
Друг и може би различен.
Да се усмихвам на лъжата ...
  410 
Защо ли спряха птиците да пеят...
Дали защото хората не спряха
да мълчат, а може би просто им
умръзна и те като нас от многото
си песни да грешат... ...
  332 
Казват ми, родил съм се
със майчин вик...
Родил съм се със болка
сладка!
Баща ми ...Той сестрата нагрубил ...
  284 
Бе тъмна нощ,
и в нея мойте мисли.
С мойто тяло, с моя дух...
В едно те в разговор се сплели
и водят странен диалог. ...
  324 
Всичко му се връща на човека!
Сълзите в чуждите очи...
Дори неволите,
който предизвикали са
в теб насмешка. ...
  420 
Светът не свършва
с нашите изневери...
Светът не свършва
с нашите лъжи.
Но той загубва любовта която ...
  332 
Жар, жарава, чувства, плен...
Изгонени от храма бяха!?
Изгонени дори без свян,
добрите, тихите, смирени хора.
Изхвърлени със грубост ...
  278 
Заваля, отново заваля...
А вятърът студени тръпки
носи!
Вън нощта запълни се с мъгла,
скри и малкото въпроси... ...
  457 
Дали в очите на слепеца
истински сълзите са!?
Или просто са илюзия
на загубена душа...
В живота всичко е написано, ...
  291 
Животът роли разпределя...
Прехвърля ги натам, насам.
И кара всеки в друг да се престаря,
да се моли да не остане сам.
А точно там живота ни скроил е ...
  355 
Мигът, във който всичко ти се струва, че ще рухне в пропастта...
Тогава съдбата ти предлага
избавление за твоята душа.
Тя вижда твойте сълзи горчиви,
усеща мъката на твоето сърце. ...
  336 
Защо в очите ни сълзите са горчиви?
Защо в сърцата ни кръвта горчи?
Защо когато за любов си мислим?
Душата страшно ни боли.
Защо когато сме самотни най-уязвими сме кажи!? ...
  338 
Не съм мошеник зная,
макар че лъгал съм и аз.
Не съм свещеник, зная
макар молитви казвал
съм на глас. ...
  648 
Началото, да, старото начало...
Началото на трудност и на страх.
Започнало със времето лекува,
започнало във грях.
И с мисълта, че всичко ...
  299 
Земя като една човешка длан,
земя тъй малка и красива
толкова тъга във себе си е скрила.
Земя която кръв попила от битките
за чест за справедливост и закрила. ...
  400 
Предложения
: ??:??