abandoned_girl
115 результатов
На бял кон във нощта пак препускам
и шансовете си отново изпускам.
Отивам сама там, където
не чувства болката в мене сърцето.
Борба за живот, но обречена. ...
  748 
Бездомен спомен. Отронен, забравен.
Оголен и изоставен. Истина, обвита във лъжа... Какво направи, какво не можа?
Кървяща рана... Остана. Боли. Открити чувства... И ти.
Забрани... Отбрани... Неразбрани. Гори, но тлее... И мъртво е, но в мен живее.
Идеи и мисли... Смисли. Обичам, изричам, заричам. ...
  636 
Жена, изправена на път.
Борба със въздуха, за да живее.
Отворила очите си, да не заспят,
в живота се е впила, за да оцелее.
Сърце, което още бие. ...
  1198 
Безумие, вплетено в ад.
Сърце, прокълнато от сивота.
Усмивка сред тъмния свят,
момиче, пропито от самота.
Цветя без мирис и красота. ...
  604 
Потъвам в света на неясното.
Не зная какво става със мен.
Изгуби се свидното, страстното.
Светът ми днес от болка е пленен.
Не виждам нищо във очите ти. ...
  625 
По дяволите всичко, което съществува!
По дяволите раздвоената ми личност!
По дяволите запознанството, сбогуването,
по дяволите всички гласове двулични!
Омръзна ми да бъда мила! ...
  741 
Гледам снимката стара,
виждам своите щастливи очи.
Врата със спомени зад мен се затваря,
защо ли сега животът горчи?
Защо във очите ми има само тъга? ...
  497 
Кажи ми, как ще издържа
далеч от твоите ръце?
И колко часовете ще броя
със свито от вълнение сърце?
Какво разделя ни, кажи? ...
  653 
Сама и гореща, от сън непробудена.
Все още тичам по пътища грешни.
Измамена, лъгана, сама, непринудена.
Пак плача на всичко, което е смешно.
Обгърната в обич, но много самотна. ...
  654 
Животът те гази, съсипва и мачка.
Вървиш, но не можеш да направиш и крачка.
Съдбата полека със мъка те срива.
И всяка една сълза сърцето убива.
Отново до болка нощта те притиска. ...
  573 
Пияна отново. Пияна до лудост.
Пияна от обич, болка и мъка.
Пияна от сълзи. И жива по чудо.
Пияна аз търся отново разлъка.
Защо ме боли? Защо не усещам? ...
  756 
Сама през пъкъла пак бродя.
Любов ли е, лъжа ли е, какво е?
Щом заедно с щастието и мъка ме споходи,
не вярвам аз, че злото за добро е...
Пред мен врата поредна се отваря. ...
  826 
Не си ме обичал, така ли?
Не си искал да бъдеш със мен?
Не съм ти давала нищо, едва ли,
просто от ярост си бил заслепен!
Кажи ми, че за мене не плачеше, ...
  736 
Откакто замина...
И болка, и смях.
Всичко се срина.
Да живея аз спрях.
Откакто замина... ...
  665 
Сфетофарът показва зелено,
но аз все не мога да тръгна.
И чувам пак глас, дълбоко във мене.
Не мога болката днес да изтръгна.
Луната е пълна и свети. ...
  781 
Пътека, покрита със жълти листа.
Дървета, изгарящи от топлата есен.
През скрити лъчи аз бродя сама,
унесена от красива, изгаряща песен.
Вървя омагьосана, бавно, не чувствам аз страх. ...
  1119 
Не, недей, не си отивай!
Без теб ще боли, аз зная това!
И тази любов сега не убивай,
не превръщай деня във горчива тъма!
Не, недей, не ми натяквай думите, ...
  667 
Усещане красиво и неповторимо.
Усещане за огън и желание.
Когато две тела докрай се имат
и губят разум и съзнание.
Усещане за нежност свята, ...
  1363 
Жесток е, зная, този свят.
Срещу нас животът се обръща.
Щастлив си, докато си млад.
С годините, помни, се връща.
Затова, бъди добър и мил. ...
  530 
Потънала в мъката на своята лудост.
Да се държа със тебе студено не мога.
Целуваш ме ти и в тебе се губя.
Аз казах ти някога - за мене си дрога!
Във чашата с вино отново се давя. ...
  623 
Оценки, преценки и думи обидни.
Дните изминали така са ми свидни.
Цветя и останки във мене горят.
И раните стари все още болят.
Мечтата и истината... Думите две. ...
  567 
В главата гласове звучат.
И думи стари в мен болят.
И името ми някой ще напише.
Във мен болезнено и тихо, скришом.
Душата е изправена на страшен съд. ...
  1509 
Бог е в теб и ти си в Бог -
объркан и безмилостен, жесток.
Така живееш, мразиш и обичаш,
така научил си се клетви да изричаш.
Да бъдеш себе си и някой друг. ...
  609 
Понесена в синьото утро, погледнах през прозореца. Бях стъпила на най-прекрасния бяло-син облак и пътувах през морето от слънчеви лъчи и въздух, който за пръв път от много време вдишвах свободно. Можех да отида навсякъде. Но дали исках? Миналото ми предизвикваше болка и тъга по изгубените дни. Насто ...
  1067 
Сама и злобна, гадна до безумие.
Изгубена от себе си в безкрая...
Поредната ми простотия, гадост и малоумие,
такава ли съм, вече аз не зная...
Аз някога си мислех, че съм силна. ...
  880 
На маса за двама седяло момиче.
Очаквало силно своя любим.
Изпълнено с трепет, красиво, обичащо,
обвито от страх, така уловим.
Със чашата вино седи във ръка. ...
  599 
Светлината във тунела спира да мига.
Очите ми се взират в нищото.
Въздухът наситен отново не стига.
Светът и животът - всичко измислено...
Ръцете ми протегнати докосват вятъра. ...
  651 
Погледи замислени.
Думи неизречени.
Постъпки необмислени.
И пътища обречени.
Сълзи неизплакани. ...
  632 
Говоря. Без думи. Без глас.
И плача. Боли ме за нас.
И викам. Но ти си далече.
Във болка се давя. Късно е вече.
Моля се. На теб, на себе си, на Бога. ...
  545 
Животът отнема последната сила.
Дали имам още във мене, не знам.
Частичка надежда във себе си скрила,
аз пазя до болка последния плам.
Душата във рани и те не зарастват. ...
  597 
Човешкият егоизъм - той граничи със безумие.
А лудостта граничи с грешки.
Как може с безразличие да кажеш "все едно ми е",
а после да грешиш било човешко...
Защо за всяка болка търсим оправдание? ...
  675 
Сега какво? Нима отново ще мълчим,
когато трябва всичко да си кажем?
Нима не можем да простим
един на друг вините даже???
Стоиш отново срещу мен. ...
  1317 
Студен си като айсберг празен.
Жесток си като сянка черна.
Понякога ледът ми е така омразен
и пазя се от него, винаги на топлината верна.
Ти в себе си събрал си слънце цяло. ...
  773 
Синьо безбрежие
в сивия край.
Безумно разнежена,
в дяволски рай.
Цветове избелели ...
  724 
Усещам. Проклинам. Обичам. Крещя.
Обръщам. Застивам. Протягам ръка.
Вълшебство. Мистерия. Страх ме е. Малко...
Красиво и приказно. Но вече отминало. Жалко...
Заспивам. Сънувам. Копнея. Усещам!!! ...
  577 
Предложения
: ??:??