Айра
1 результат
Детство. Баба. Огнище.
Дълги полици. Нектар.
Вишни. Ограда. Градище.
Огън. Жито и Дар.
Песен. Папури. Реката. ...
Дълги полици. Нектар.
Вишни. Ограда. Градище.
Огън. Жито и Дар.
Песен. Папури. Реката. ...
76
3
6
Два забързани сутрешни лъча
от коприна и злато тъкани
се кръстосаха точно на пътя
и затичаха по гори и дъбрави.
В миг разсъниха корони и листи. ...
от коприна и злато тъкани
се кръстосаха точно на пътя
и затичаха по гори и дъбрави.
В миг разсъниха корони и листи. ...
134
2
2
Покълнаха отровите и в мене.
Покълнаха. Появиха се листата.
И вече няма дни. И няма време.
Залюшка се отровена земята.
Завиха като псета ветровете. ...
Покълнаха. Появиха се листата.
И вече няма дни. И няма време.
Залюшка се отровена земята.
Завиха като псета ветровете. ...
177
1
3
Помня пътеката. Сивата степ,
там Луната заспива.
Помня и моста. Нощ като креп.
Виждам звезда да застива.
Помня и храма. Горд в пустошта. ...
там Луната заспива.
Помня и моста. Нощ като креп.
Виждам звезда да застива.
Помня и храма. Горд в пустошта. ...
229
2
Пулсира небето и тежичко диша
под сивкаво-пухкав, облачен шал.
А аз от терзания изобщо не пиша.
Листът на бюрото е истински бял.
И бели са думите – страшно капризни, ...
под сивкаво-пухкав, облачен шал.
А аз от терзания изобщо не пиша.
Листът на бюрото е истински бял.
И бели са думите – страшно капризни, ...
176
1
1
Запази всички мисли във тебе.
Премълчи всички тежки слова.
Няма човек, който да вземе
твоите болка, сълзи и тъга.
Спри! Не казвай истини. Явни. ...
Премълчи всички тежки слова.
Няма човек, който да вземе
твоите болка, сълзи и тъга.
Спри! Не казвай истини. Явни. ...
166
Попила от сребристата му пяна,
на бряг превърнат в късче сол,
умиращата мида - скрита тайна
откъсна от корубата си стон.
Размърда черупките си черни ...
на бряг превърнат в късче сол,
умиращата мида - скрита тайна
откъсна от корубата си стон.
Размърда черупките си черни ...
267
1
2
Колко много забравени ПЪТИЩА
тази нощ нахлуха в съня ми
и се сляха с клони и стърнища
точно там на ПРАГА, в дома ми.
Прекосиха антрето на пръсти. ...
тази нощ нахлуха в съня ми
и се сляха с клони и стърнища
точно там на ПРАГА, в дома ми.
Прекосиха антрето на пръсти. ...
216
1
Различна си. Много си различна.
Косата ти е пъстър листопад.
Гласът ти е поезия лирична,
ухание на тъмен морски бряг,
Красива си. Трептяща в полумрака. ...
Косата ти е пъстър листопад.
Гласът ти е поезия лирична,
ухание на тъмен морски бряг,
Красива си. Трептяща в полумрака. ...
163
Усмихвам се, ала искам да заплача,
а облаци да скрият слабостта.
Усмихвам се, но сълзите са в здрача,
пристигат с дъжд поканен от нощта.
Пристигат и бурята започва. ...
а облаци да скрият слабостта.
Усмихвам се, но сълзите са в здрача,
пристигат с дъжд поканен от нощта.
Пристигат и бурята започва. ...
242
1
Казват,че преди да се влее в морето
реката трепери от страх,
притихнала плахо се вглежда в небето
и пита дотука ли бях.
Дотук ли бягах по камъни гладки ...
реката трепери от страх,
притихнала плахо се вглежда в небето
и пита дотука ли бях.
Дотук ли бягах по камъни гладки ...
355
5
6
Казват,
че царят ни не е с благородна кръв. Така казват, но мен това ни най-малко ме интересува. Моята младост мина под неговото управление, което управление доведе до укрепване на държавата. Сега, когато вече съм на преклонна възраст, изживявам дните си в мир и благоденствие. Затова заслуга има име ...
че царят ни не е с благородна кръв. Така казват, но мен това ни най-малко ме интересува. Моята младост мина под неговото управление, което управление доведе до укрепване на държавата. Сега, когато вече съм на преклонна възраст, изживявам дните си в мир и благоденствие. Затова заслуга има име ...
444
1
6
Искаш да говоря все лъжи. Да ти кажа, че в душата ми е пролет.
Да твърдя, че кръстът не тежи, да преглътна моите неволи.
Искаш да забравя низостта. Да зачеркна получените рани.
Да прегърна сляпа глупостта. Да не видя истини събрани.
Искаш престореност, сълзи. Вярно, със тях е някак си по-леко. ...
Да твърдя, че кръстът не тежи, да преглътна моите неволи.
Искаш да забравя низостта. Да зачеркна получените рани.
Да прегърна сляпа глупостта. Да не видя истини събрани.
Искаш престореност, сълзи. Вярно, със тях е някак си по-леко. ...
222
1
2
Не ми се гонят ветрове
отдавна спрях посоките да следвам.
Дори и да живеех векове
без слънце съм. Не грейвам.
Не вярвам. Къде е радостта ...
отдавна спрях посоките да следвам.
Дори и да живеех векове
без слънце съм. Не грейвам.
Не вярвам. Къде е радостта ...
372
4
4
Толкова много луни
с облаци тъмни закрихме.
Толкова горчиви сълзи
в очите самотни стопихме.
Толкова усмивки фалшиви ...
с облаци тъмни закрихме.
Толкова горчиви сълзи
в очите самотни стопихме.
Толкова усмивки фалшиви ...
254
1
... недей да питаш за кого бие камбаната,
тя бие за теб.
Джон Дън
Призрачни голи полета.
Прозрачни жълти листа. ...
тя бие за теб.
Джон Дън
Призрачни голи полета.
Прозрачни жълти листа. ...
263
1
1
Така ми се ще да си замина
от лятото и неговата суета.
Да стана част от истинската зима,
сред суровата студена тишина.
Да бъда там далече със мъглите, ...
от лятото и неговата суета.
Да стана част от истинската зима,
сред суровата студена тишина.
Да бъда там далече със мъглите, ...
228
3
(усещанията на един пътешественик)
Пламъците на огъня се преплитат като извити остриета на ятагани. Кръстосват се и се отблъскват, но продължават с настървение ожесточената си битка. Среброто на месечината наднича от тъмния небосклон. На моменти намята позакъснели облаци, после отхвърля с един единс ...
Пламъците на огъня се преплитат като извити остриета на ятагани. Кръстосват се и се отблъскват, но продължават с настървение ожесточената си битка. Среброто на месечината наднича от тъмния небосклон. На моменти намята позакъснели облаци, после отхвърля с един единс ...
299
Морните криле на самотата
спират на тихия крайречен бряг.
Далеч остава от лъчите аромата.
мираж от друг по - ярък свят.
Плете водата с бързеи пътека ...
спират на тихия крайречен бряг.
Далеч остава от лъчите аромата.
мираж от друг по - ярък свят.
Плете водата с бързеи пътека ...
781
Ден първи-хронология
Младият мъж ( собственикът на бара) всеки ден се спираше пред продълговатата витрина на антикварния магазин и търсеше вещ, която да го впечатли. Обикновено минаваше покрай антиквариата два пъти – по обяд, когато отиваше да отваря бара; и късно вечер след затваряне. И в двата слу ...
Младият мъж ( собственикът на бара) всеки ден се спираше пред продълговатата витрина на антикварния магазин и търсеше вещ, която да го впечатли. Обикновено минаваше покрай антиквариата два пъти – по обяд, когато отиваше да отваря бара; и късно вечер след затваряне. И в двата слу ...
606
1
1
И пак ще поемеш по пътя далечен
със вятъра и с развети коси.
Не слушай дори да ти казват "обречен"
животът е там където си Ти.
Животът е светеща улична лампа, ...
със вятъра и с развети коси.
Не слушай дори да ти казват "обречен"
животът е там където си Ти.
Животът е светеща улична лампа, ...
267
На улицата вишните презряха
и тихо зашепнаха листата в самота.
Лъчите есенни за сетен път огряха
потъналата в цветност тишина.
Нахлу вечерницата неудържимо ...
и тихо зашепнаха листата в самота.
Лъчите есенни за сетен път огряха
потъналата в цветност тишина.
Нахлу вечерницата неудържимо ...
199
1
Земята плаче,
когато си тъжна.
Плаче небето със сълзи от сняг.
И стене гората. Вие морето.
Когато си тъжна свлича се бряг. ...
когато си тъжна.
Плаче небето със сълзи от сняг.
И стене гората. Вие морето.
Когато си тъжна свлича се бряг. ...
496
3
4
> Виждам те във къс от старо огледало.
>
> В книгата, която дочитам призори.
>
> В лятото морето солено приласкало, ...
>
> В книгата, която дочитам призори.
>
> В лятото морето солено приласкало, ...
411
1
3
При залез погледна полето.
Отдавна не бе идвал насам.
Приседна до дървото, което
слънцето обхвана във плам.
Запламтяха морните клони. ...
Отдавна не бе идвал насам.
Приседна до дървото, което
слънцето обхвана във плам.
Запламтяха морните клони. ...
864
1
Покрита със шума гората
прилича на призрачен кът.
Едно по едно от листата
чертаят на Зимата път.
Останали някъде свити, ...
прилича на призрачен кът.
Едно по едно от листата
чертаят на Зимата път.
Останали някъде свити, ...
351
3
5
Под кестените силуетите
играят.
С листа рисуват устни и
очи.
Захласнати не искат и да ...
играят.
С листа рисуват устни и
очи.
Захласнати не искат и да ...
220
2
1
Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето ...
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето ...
336
3
2
Някой някога каза, Поете
нарисувай с думите жар.
Искам с твоите семпли куплети
да не чувствам в душата печал.
Искам ведрост. Простор. Висините. ...
нарисувай с думите жар.
Искам с твоите семпли куплети
да не чувствам в душата печал.
Искам ведрост. Простор. Висините. ...
254
3
2
В онази сутрин един от монасите преви нозе до мен и ми разказа за цветето, което разцъфнало насред земя унищожена от огнена река, изляла се от гърлото на планината. Разказа ми, че когато то покълнало, не очаквало да бъде единствено. Смятало, че ще се роди сред поле от цветя, в което поле летният вет ...
776
1
/ предверие /
Поредният труп.
Този път дочаквам тъмнината преди да го отнеса. Ще го оставя в тревите под дърветата, защото само те знаят. Защото само те разбират какво трябва да се направи. Защото са портали за всички оставени под клоните им.
Дърветата са нещото свързващо материя и дух, пристан за у ...
Поредният труп.
Този път дочаквам тъмнината преди да го отнеса. Ще го оставя в тревите под дърветата, защото само те знаят. Защото само те разбират какво трябва да се направи. Защото са портали за всички оставени под клоните им.
Дърветата са нещото свързващо материя и дух, пристан за у ...
320
10
255
1
2
Любима, не пиша.
Не мога.
Говори тя–душата ми…
Есен е.
И е тъжно. ...
Не мога.
Говори тя–душата ми…
Есен е.
И е тъжно. ...
595
1
4
Небето стана дъно, а дъното небе...
Люшкаше се като пиян, а над водата се сипеха снежинки.
Кристалната структура и съвършенството й създаваха илюзия, че дъното е дружелюбно. Но той знаеше, че водното налягане унищожава слуха и парализира мозъка. Беше виждал как от ноздрите блика кръв, как очните ябъ ...
Люшкаше се като пиян, а над водата се сипеха снежинки.
Кристалната структура и съвършенството й създаваха илюзия, че дъното е дружелюбно. Но той знаеше, че водното налягане унищожава слуха и парализира мозъка. Беше виждал как от ноздрите блика кръв, как очните ябъ ...
908
Тихи листи в пепелния
здрач
носят ухания греховни.
Тихо дъжд отронва летен
плач, ...
здрач
носят ухания греховни.
Тихо дъжд отронва летен
плач, ...
462
3
6
В следобеда на нейните думи
той намира пристан ленив.
Плавно минава кроткият юни
по брега насечен, пенлив.
В тишината под клони надвесени ...
той намира пристан ленив.
Плавно минава кроткият юни
по брега насечен, пенлив.
В тишината под клони надвесени ...
270
2
Разцъфнали нощни цветя
ухаят по улици стари.
Донякъде чувствам тъга,
защото стигаме края.
И всяка мисъл за тук ...
ухаят по улици стари.
Донякъде чувствам тъга,
защото стигаме края.
И всяка мисъл за тук ...
259
1
1
–Допълнително нахъсване за това не ми е нужно. А и все още съм жив, Канеко, за разлика от...
–От мен ли? –обитателят на дом Иоси се усмихна. –Както казва Буда всеки ден се раждаме отново. Може и да не съм жив сега, но ще съм жив утре.
– Той казва също, че дори да се спънеш и да паднеш, не означава ч ...
–От мен ли? –обитателят на дом Иоси се усмихна. –Както казва Буда всеки ден се раждаме отново. Може и да не съм жив сега, но ще съм жив утре.
– Той казва също, че дори да се спънеш и да паднеш, не означава ч ...
350
1
Безкрайно зелени поля
във очите
И макова нежност в
аленов цвят
Въздъхват усмихнати, ...
във очите
И макова нежност в
аленов цвят
Въздъхват усмихнати, ...
349
1
Обичам джаза! И то много. Затова още с влизането в бара спирам и затварям очи. Парчето, което зазвучава, ме запраща далеч отвъд Атлантика, чак в Ню Орлиънс. За миг забравям за какво съм дошъл. Сещам се, когато чувам смеха ви. Въпреки оскъдната светлина и многото хора виждам компанията ви и по вените ...
455
2
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
