Ането
43 результатов
На 18 ме откри и ме поиска,
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море. ...
  619 
Сърцето си чувам
високо да бие
с полутъмен графитен нюанс.
Сърцето си чувам
и спирам да мисля, ...
  710 
Че понякога за теб се сещах,
ме наказваше нечиста съвест.
Чоплеше във мене грешки
и следи недосънуваност.
Че понякога за тебе плачех, ...
  782 
Понякога обичам да рисувам
със тихи, искащи слова.
Понякога обичам аромата
на падащите есенни листа...
Понякога обичам да чертая ...
  737 
Книги, слънце и трева.
Аромат банално сладък -
сутрешно кафе...
Ранно утро. Синева.
Гледам през очите на дете. ...
  626 
Сред рухнали стени открих се -
малка, черна и сама.
Седнала във ъгъла
(по турски),
скръстила във грозен кръст ...
  846 
И уличните лампи
пусто, глухо светят.
В някакъв излъскан,
лачен сън.
И Тя и Той стоят... ...
  678 
Защо се раждаме -
безсмислени човеци?
Защо живеем в този
робски свят?
Защо обичаме ...
  681 
Мисли приказни.
Отново сън.
И реалност след това -
некадърно, зле скроена.
Мечти ухаещи на ...
  720 
Слънчеви дни.
Мисли - бурни, странно нестихващи.
Морски вълни.
Шумно преплетени с пясък.
Тихо минават през мислите. ...
  917 
Пердето болно-жълто се отдръпна леко.
И хоризонти нови засияха.
Прескочи през прозореца момчето.
Полетя нагоре.
Сякаш чакаше го родна стряха... ...
  606 
Колко хубаво е да е тихо,
а мечти в душата да кънтят,
в главата ми отново да се ражда стих,
от чувства зародил се
и поемащ своя път... ...
  791 
Сутрин се събуждам -
непокорна, дива,
усмихната, понякога щастлива...
И денят започва,
приветсвам го със поздрав, ...
  661 
Болно е от мисли и от чувства,
боли от мигове неизживяни,
боли от хаос и погнуса,
болят и стари травми, а и нови рани.
Болестни са дните, ...
  694 
Липсваш ми!
Представата за теб ме дразни...
Искам те! А знаеш -
проблеми много, разни...
Та... ти дори не ме разбираш, ...
  657 
***
Небосклон червено-синкав
гледа ме през запотеното стъкло
и птици приказно са полетели
далеч в съзнанието, а то
трепти от жегата на ...
  854 
Мразя те! И теб,
и всичко твое.
И онзи пламък в
очите ти кафяви,
и онзи дъх незабравим, ...
  759 
Не мога... празна съм
и няма лек.
А съм оптимистка... весел,
забавляващ се в нерадости дори
човек... ...
  690 
Там, зад ъгъла ще срещна
него - слънцето безгрижно
и ще бъде всичко -
светло, весело и чисто...
Там, зад ъгъла ще ме познаят ...
  786 
Искам да ме гледаш. Отдалече.
И да ме мечтаеш...
А после, приближавайки се, приказно,
все по-истински да ме желаеш...
И аз ще се усмихна ...
  1078 
Театър. Удивителен.
Актьори -
смеят се и плачат.
И салонът ту със смях е пълен,
ту със смисъл мнителен... ...
  776 
Дълбоко. Истинско.
Любовно.
Диво, синьо и...
дъждовно.
Искрено. Нежно. ...
  805 
Влюбено момиче -
с дух от лудост несломим!
Влюбено момиче -
с очи искрящи от любов.
Влюбено момиче - ...
  774 
Желая аз да впечатлявам
и да бъда впечатлена...
Жажда аз да утолявам
и моята да бъде утолена...
Искам аз магично да пленявам ...
  730 
Скромна, искрена, засмяна
родих се, бях и съм,
горда, дива и желана,
като отнесена от някой сън...
Боса ходя по тревата, ...
  641 
Една сълза пророних,
от очите странно сини,
една сълза - голяма,
пропита с радост, яд, тъга...
Там, дълбоко във сърцето, ...
  765 
Очите си затварям
и потъвам в тъмнината.
Тъмнина, изпълнена
със шумяща тишина,
тъмнина, по-пъстра от дъгата ...
  666 
Да, видях те,
там, в съня си,
усмихнат,
все така щастлив
и без минута време ...
  883 
Да пожънем днес
черни мисли и тревоги,
дето сме посяли,
и на тяхно място сложим
радости прекрасни, ...
  671 
Да знаеш, че достойно си живял
и си постигнал всичко,
за което си копнял!
Звучи хубаво, нали?
А ако утре всичко рухне ...
  694 
(На приятелката ми Силвия)
Понякога, та дори и доста често,
думите не стигат да опиша
колко много съм щастлива,
че твоят поглед срещам. ...
  838 
Помни приятелите свои,
Разбери кои са те
И то е
Ясно – ще живееш малко по-добре!
Те винаги ще те разбират, ...
  794 
Аз вярвам в себе си, вярвам в
Богатствата на моята душа и
Вярвам също, че в чиито и
Градини
Да съм по света – пак ще вярвам... ...
  921 
  1019 
  1216 
  1168 
Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.
В начало ...
  1758 
>>>> Тънките райета на живота
>>>> се спускат,
>>>> падат по повърхността;
>>>> изтъняват, заздравяват,
>>>> но това е то - света! ...
  960 
>> Луната,
>> цялата блести в позлата
>> и вечер щом си легна
>> първо към нея ще погледна,
>> а тя ми се усмихва и ме гледа, ...
  851 
Самота
>> Облада ме като зъл дух...
>> облада ме и не остави нищо тук!
>> Тук, в душата на едно дете,
>> което едва сега разбира, ...
  846 
Предложения
: ??:??