Ането
43 резултата
На 18 ме откри и ме поиска,
дори нахално ме превзе.
С бурен вятър
и без пристан –
заплувахме в едно море. ...
  563 
Сърцето си чувам
високо да бие
с полутъмен графитен нюанс.
Сърцето си чувам
и спирам да мисля, ...
  650 
Че понякога за теб се сещах,
ме наказваше нечиста съвест.
Чоплеше във мене грешки
и следи недосънуваност.
Че понякога за тебе плачех, ...
  711 
Понякога обичам да рисувам
със тихи, искащи слова.
Понякога обичам аромата
на падащите есенни листа...
Понякога обичам да чертая ...
  666 
Книги, слънце и трева.
Аромат банално сладък -
сутрешно кафе...
Ранно утро. Синева.
Гледам през очите на дете. ...
  566 
Сред рухнали стени открих се -
малка, черна и сама.
Седнала във ъгъла
(по турски),
скръстила във грозен кръст ...
  773 
И уличните лампи
пусто, глухо светят.
В някакъв излъскан,
лачен сън.
И Тя и Той стоят... ...
  607 
Защо се раждаме -
безсмислени човеци?
Защо живеем в този
робски свят?
Защо обичаме ...
  611 
Мисли приказни.
Отново сън.
И реалност след това -
некадърно, зле скроена.
Мечти ухаещи на ...
  643 
Слънчеви дни.
Мисли - бурни, странно нестихващи.
Морски вълни.
Шумно преплетени с пясък.
Тихо минават през мислите. ...
  845 
Пердето болно-жълто се отдръпна леко.
И хоризонти нови засияха.
Прескочи през прозореца момчето.
Полетя нагоре.
Сякаш чакаше го родна стряха... ...
  536 
Колко хубаво е да е тихо,
а мечти в душата да кънтят,
в главата ми отново да се ражда стих,
от чувства зародил се
и поемащ своя път... ...
  716 
Сутрин се събуждам -
непокорна, дива,
усмихната, понякога щастлива...
И денят започва,
приветсвам го със поздрав, ...
  593 
Болно е от мисли и от чувства,
боли от мигове неизживяни,
боли от хаос и погнуса,
болят и стари травми, а и нови рани.
Болестни са дните, ...
  619 
Липсваш ми!
Представата за теб ме дразни...
Искам те! А знаеш -
проблеми много, разни...
Та... ти дори не ме разбираш, ...
  574 
***
Небосклон червено-синкав
гледа ме през запотеното стъкло
и птици приказно са полетели
далеч в съзнанието, а то
трепти от жегата на ...
  769 
Мразя те! И теб,
и всичко твое.
И онзи пламък в
очите ти кафяви,
и онзи дъх незабравим, ...
  688 
Не мога... празна съм
и няма лек.
А съм оптимистка... весел,
забавляващ се в нерадости дори
човек... ...
  623 
Там, зад ъгъла ще срещна
него - слънцето безгрижно
и ще бъде всичко -
светло, весело и чисто...
Там, зад ъгъла ще ме познаят ...
  715 
Искам да ме гледаш. Отдалече.
И да ме мечтаеш...
А после, приближавайки се, приказно,
все по-истински да ме желаеш...
И аз ще се усмихна ...
  1013 
Театър. Удивителен.
Актьори -
смеят се и плачат.
И салонът ту със смях е пълен,
ту със смисъл мнителен... ...
  710 
Дълбоко. Истинско.
Любовно.
Диво, синьо и...
дъждовно.
Искрено. Нежно. ...
  748 
Влюбено момиче -
с дух от лудост несломим!
Влюбено момиче -
с очи искрящи от любов.
Влюбено момиче - ...
  714 
Желая аз да впечатлявам
и да бъда впечатлена...
Жажда аз да утолявам
и моята да бъде утолена...
Искам аз магично да пленявам ...
  660 
Скромна, искрена, засмяна
родих се, бях и съм,
горда, дива и желана,
като отнесена от някой сън...
Боса ходя по тревата, ...
  576 
Една сълза пророних,
от очите странно сини,
една сълза - голяма,
пропита с радост, яд, тъга...
Там, дълбоко във сърцето, ...
  691 
Очите си затварям
и потъвам в тъмнината.
Тъмнина, изпълнена
със шумяща тишина,
тъмнина, по-пъстра от дъгата ...
  601 
Да, видях те,
там, в съня си,
усмихнат,
все така щастлив
и без минута време ...
  814 
Да пожънем днес
черни мисли и тревоги,
дето сме посяли,
и на тяхно място сложим
радости прекрасни, ...
  598 
Да знаеш, че достойно си живял
и си постигнал всичко,
за което си копнял!
Звучи хубаво, нали?
А ако утре всичко рухне ...
  634 
(На приятелката ми Силвия)
Понякога, та дори и доста често,
думите не стигат да опиша
колко много съм щастлива,
че твоят поглед срещам. ...
  765 
Помни приятелите свои,
Разбери кои са те
И то е
Ясно – ще живееш малко по-добре!
Те винаги ще те разбират, ...
  737 
Аз вярвам в себе си, вярвам в
Богатствата на моята душа и
Вярвам също, че в чиито и
Градини
Да съм по света – пак ще вярвам... ...
  858 
  940 
  1137 
  1089 
Един ден бях тръгнала на училище и тъкмо си мислех, че трябваше да напиша есе на тема „Любовта и омразата” за часа по литература съвсем ненадейно пред мен на улицата изникна един огромен сандък – голям колкото стая.
В начало ...
  1687 
>>>> Тънките райета на живота
>>>> се спускат,
>>>> падат по повърхността;
>>>> изтъняват, заздравяват,
>>>> но това е то - света! ...
  891 
>> Луната,
>> цялата блести в позлата
>> и вечер щом си легна
>> първо към нея ще погледна,
>> а тя ми се усмихва и ме гледа, ...
  776 
Самота
>> Облада ме като зъл дух...
>> облада ме и не остави нищо тук!
>> Тук, в душата на едно дете,
>> което едва сега разбира, ...
  776 
Предложения
: ??:??