bogpan
119 результатов
човекът който открадна реката
тегли мрежите към небето
притварям очи
златни рибки (между ресниците) трептят по вечно
зеленото дърво ...
  128 
разпънат
между любовта и
тук
спасява единствено тъгата
копнеж в небесните градини
  594 
Хвърли студа
върху шапката си.
И да се обичаме.
Хвърли вина
върху сянката си. ...
  511 
дъждът гърми върху
чадъра ми
момиче се люлее
бясно
за да отреже ...
  591 
хората пристигат и заминават
(понякога и завинаги)
остава гълъбът
да среже времето
  701 
Малкият есенен дъжд
почуква
по дългите ламарини
тихо,
невидимо. ...
  653 
В края на зимата
голите клони на
мойте дървета
(разбрай, тези, които вижда
прозорецът) ...
  861 
Единственото, което ми остава
са тези есенни дъги,
жената със пуловер
в най-оранжев цвят и книга.
И ябълката скрита. ...
  1024 
Човекът, който събира
вечерни часовници,
няма идея за време.
Когато дъжд.
Вчера. ...
  807 
Там
светлината
(внимателно)
листи раздвижва.
На въздух ...
  913 
Обикновено седеше между стените или под масата. Там е най-сигурно. Защото се виждат пантофките. Можеше. Можеше да ги види, но тя се боеше да ги гледа, защото втренчеше ли очи, те изменяха и губеха формата си. Така повече нямаше пантофки...
Това, разбира се, беше нейният вечен страх. Сигурно защото н ...
  1209 
Това се случва само
във Неделя.
Целувка и
цветя.
И между дланите е тясно. ...
  714 
По алеята със
седящите
(тази, която всички
познавате)
няма да срещна ...
  1065 
тя не се обърна
чаках я докато се скрие във стените
и улицата се изкриви
като въже без
начало но ...
  826 
Удряйте!
Грижливо или небрежно.
Нарочно.
Случайно.
Просто така. ...
  1231 
бебето
знае с
устни
(познава ли)
любимият ...
  857 
Опитах се
или така съм се родил,
(а може би и двете),
между морето да застана,
от светлината по-наляво ...
  871 
Във тази ранна утрин
земята благосклонна
ви отпуска.
Във тази ранна утрин
винО се лее ...
  799 
***
това е време на глад
и на мор
и на тръгване
скакалците изядоха житото
водата има друг цвят ...
  819 
Кой чука на вратата
тази нощ?
Недей отваря!
Във тази нощ луната e -
връх на нож. ...
  1768 
Какво ли настояще, какво ли бъдеще
да ти предскажа аз,
на теб, с ръце от листи,
със мислите, изгубени в раздраното
платно от чужди ...
  818 
Набъбват пъпките на кестена -
като вълна от морска пещера
с напор притаен.
Загадъчно оранжево пронизва
бавни облачни криле. ...
  874 
Ахил бе войн. Достоен мъж.
( Омир бе първият
между слепците) Да
му е простено. Не
искаше война. ...
  1227 
Във Андалу-сия
О, мила Лусия
на скалистия нос
разрязващ бурна
река ...
  932 
Когато се завърна, Белен,
луната ще е цяла.
Ще прескоча оградата,
пред вратата ти ще застана
със сърцето си в ръце. ...
  853 
На Светослав Иванов - за повече чест.
Мъждее се. Вятърът стихва.
Нощта е спомен в зениците
след яростен пир.
Денят – косач. ...
  835 
малката жена не притичва
през празниците и не наднича
над раменете на едрите хора.
масите са твърде заети
цветята и любовта. ...
  994 
Тази нощ сърцето ми е другаде.
Момичето слезе
под земята
със виолетки в кошницата.
Знам, че няма да е моя. ...
  1055  11 
Когато умра -
погребете ме,
ако щете,
в един
ветропоказател. ...
  979 
Роден съм да пувам на плиткото,
тъй както риба-луна
любима, угаси светлините -
в нощта е видим брега.
Три портокала, любов, ...
  1460 
И всичко е
Бел
и облият ти смях
около кръста
И ще валя ...
  810 
Пурпурната краска в мрака.
Момиче със латинки.
И улиците се разклащат
като диги.
На пръсти е морето. ...
  869 
Момичето, което отключваше
пазарите
и заключваше деня.
Момичето с черешите
политна... ...
  1410 
Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо –
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо, ...
  1053 
Тя може да е есенна,
донякъде
и крем.
Но мисли в рози.
И сънува другаде. ...
  1404 
понеже
всичко е Изречено
земя да равни
окото
пипаш опипваш ...
  940 
как бързо се предаваме
пред мисълта
и сянката на утре
ни затрупва
а тръгнахме от място ...
  1293 
На Георги и Милена
Ти, която виждаш блясък
на хората в очите на
само/Убийцата
спомни си празник на ...
  806 
Свирят цигулките тънко...
Масата с бяла покривка.
А между нас –
сянката на свещта.
Търкалят се думите – ...
  854 
Разтварят се в мъглата домовете
подобно скръб на фигури,
с очи разтворени към морска шир.
Изронват се стени до тази вечер,
стенещи от якост. ...
  845 
Предложения
: ??:??