27 апр. 2007 г., 09:24

Колхида 

  Поэзия
5.0 / 1
782 0 3
Набъбват пъпките на кестена -
като вълна от морска пещера
с напор притаен.
Загадъчно оранжево пронизва
бавни облачни криле.
А всичко е така далечно -
в мъгла са върховете снежнобели.
И даже хвърленото слънчево
ветрило -
не буди мойта кръв.
Потънал като корен,
съзерцавам,
кръговрата на звезди, небе,
понеже,
на зелената трева
са мъртви мраморните статуи
на боговете древни.
И песента не се издига -
като орел на търсещите
Златно руно.

Едно дете умира.

© Божидар Пангелов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Капли падали, падали, падали, будто небо осени грустно плакало, будто жизнь умерла, как солдаты на п...

Ещё произведения »