Довереница
492 результатов
Излезе на чардака и погледна към небето. Време беше. Наметна си жилетката, нахлузи галошите и с куцукане тръгна към пътната врата. Бавничко я отвори и притвори и се отпусна на пейката. Загледа как слънцето се затъркаля откъм Кольов баир надолу, надолу, после се скри за малко зад Черната кория, после ...
  1356  19 
Накъде? Помръкнаха годините
след толкова сънувана любов.
Жестоко е, че се разминахме
и само в сънищата е възможно
предчувствията да възтържествуват, ...
  848  27 
Когато никовете оживяват...
на четири момичета от Пловдив с любов
Проблясъци от мисли в стихове
като комети кръгозора ми пресичат.
И аплодирам непознати никове, ...
  782  27 
Историята онемя от неразлистване...
Обидена от страстите съвременни,
от новите „икони" и „спасители"
(накацали мухи по питка медена).
Историята онемя от пренаписване. ...
  1012  26 
Най-късото лято
на спомена
отново нахлува
в съня ми.
Захапва по кучешки ...
  1020  30 
Надеждата - с превързани очи
сред лабиринти от въпроси криволичи.
Откъснати парченца от мечти
като несбъднат дъжд в праха се стичат.
Надеждата - неясен, странен свят, ...
  881  26 
Като струни на китара
проблясват слънчеви лъчи.
И утрото по тях прокарва
пръсти трескави и тихи.
Звучат акорди с птичи песни. ...
  1141  32 
Повлияно от филма "451 градуса по Фаренхайт"
и в чест на деня на книгата - 23-ти април.
В живота ми онази важна част,
която под обвивката е скрита
и над която никой няма власт, ...
  1037  28 
Ний - дребните по дух, те оценяваме
като каприз сезонен и проява
на слънцето, дъжда и вятъра.
И с термометъра те разкрояваме
на зима, пролет, лято или есен, ...
  1101  32 
Стъпки. Очакване.
Страх. Неизвестност.
Спомени в раклата.
Мисъл експресна.
Тръгва, напомня ...
  770  24 
С празен поглед в съседския покрив
се опитвам врабче да примамя.
На прозореца ми да скокне.
Със сълзи и трохи да го храня.
А пък после при теб да го пратя. ...
  885  18 
- Стоилее! Не чуваш ли, че звъни телефонът, бе! Аз ще вдигна, ама кой знае какви поразии ще се случат и после пак ще ми мърмориш.
Алоо, дом семейство Стоилови, кого търсите? Каква кака те е патила бе, жена? Кака е баба ти!
Не съм вчерашна аз, ти мене за каква ме мислиш? Сега ще ми кажеш, че си ми пл ...
  1569  15 
Къде изчезнаха минутите
между сега и преди после?
Стрелките със нахална сигурност
напред политат безкомпромисно.
Изгубих част от себе си във час, ...
  885  28 
Спомен извън кръга...
(на Дамян Дамянов)
Не се оплака и не възропта
срещу онази - сляпата орисница,
която кръг край тебе очерта, ...
  877  27 
Между пръстите изтича времето.
И нищо не остава непокътнато.
С годините връхлитат настроения,
на приливи и отливи преглътнати...
Желания, мечти, далечни планове ...
  1238  35 
Аз съм Ева, здравей! Ти не помниш,
че била съм реброто ти някога...
И по мен всички белези твои са
незабравени преживявания.
Мен осъдиха да те следвам. ...
  867  24 
Съскат като змии страховете ми.
Пристягат обръча. И дишам трудно.
А после... пак броя до десет
с надеждата, че няма да се случат.
С надеждата, че няма да превърна ...
  1010  29 
Александра изми чиниите, сгъна покривката и погледна часовника - имаше десет минути до началото на предаването. Отиде в другата стая и погледна Сашко - спеше спокойно и най-важното - дишаше... Опита се да изброи колко вдишвания прави за минута, но се отказа... Всичко изглеждаше наред (поне засега). ...
  1322  13 
Във слънчевото ехо - детски смях
е скрита тайната на твоето безсмъртие.
Защото ти си винаги началото.
Началото на всички земни пътища.
А зад гърба ти се спотайва времето, ...
  1164  21 
Колко струва билет за отвъдното?
Колко струва едно непристигане?
Точно, колкото глътката въздух.
Точно, колкото липса на изход.
Пред врата, нажежена до бяло, ...
  1176  29 
Простете, баронесо, че покоя Ви
с въпросите си нарушавам.
В бръшлянна тишина край гроба
събитията кротко са заспали...
Кажете, липсва ли Ви шепотът ...
  1209  31 
Народе???
( из тефтерчето на Апостола)
Народе...
Аз бесилото прегърнах,
защото исках ти да си свободен. ...
  632  24 
На двадесет гневът се сдържа трудно.
Импулсно се живее и умира.
Една усмивка и си вече влюбен.
Една раздяла и животът спира.
Една мечта и вече полетял си. ...
  992  32 
Наздраве,
за съня със вкус на лято,
опарил устните ми на разсъмване.
Във него аз танцувах с вятъра,
а ти ме гледаше безмълвно... ...
  940  27 
- Добър ден! Аз дойдох за обявата.
- Добър ден! Да, госпожо. Седнете.
Малко трябва да поизчакате,
че сега сме служебно заети...
Та какво сте работили? М-даа. ...
  1431  33 
На една приятелка, с пожелание за щастие
Смехът ти разиграва на барбут
душата ми в кошмарните ми сънища.
И тя трепери, свита на кълбо,
в предчувствие, че пак ще си я върнеш... ...
  1179  37 
Аромат на тамян в тишината
и усмихнати каменни погледи.
Плач на живи тук-там. И цветя,
тишината превърнали в острови.
Стъпки идват, мълчат и си тръгват, ...
  1064  32 
Пътечката, обрасла със коприва,
наказва на нозете ми отсъствието.
Божурите тревата ги е скрила,
а розите след баба... не разцъфнаха...
Оградата е лекичко приведена. ...
  1012  29 
Едно, две, три. Напред-наляво,
полюшване и после две назад.
Разказват стъпките, разказват,
как мъката родила песента...
Полите се люлеят със мелодията, ...
  4470  25 
...Может бы дверь перепутали улицу номер и век... (Б. Окуджава)
До полунощ остава още час
и нещо може да се промени.
Ще се превърна в Пепеляшка аз,
а ти във принц. И може би - ...
  1495  44 
Аз не съм като вас. Аз съм странна,
с обгорена, безцветна душа.
Пожелах да си тръгна, когато
някой просто заплю ме с ръка.
Просто махна. И аз вече липсвах ...
  786  32 
Ще ти пиша насън. До поискване.
Деня си ще разказвам по минути.
И знам, че ти насън ще се усмихваш
на малките ми дневни лудости...
И няма да поискам да се върна. ...
  1126  42 
на pin4e
Седя в купе във влака на поезията.
Там някъде помежду двете класи.
Поклащат се вагоните, люлеят се.
А отстрани се нижат като влакове ...
  934  31 
Стръмно утро - небръснато, сънено.
Със канела и чай във дъха си.
Пак отпивам на глътки раздялата,
а сълзите ми в гърлото парят.
Не говоря с очи. Нито с реплики. ...
  936  36 
Понякога в съня ми идват мъртвите.
Присядат до леглото ми. Разпитват
за всичко и за всички. Многоъглово
душата ми погалват и разплитат.
А утрото прибира в чекмеджето си ...
  1007  35 
Павел се протегна, поразкърши се и тръгна на обиколка. Поляната винаги му изглеждаше безкрайна. Като огромно светлозелено море, но без вълни. В далечината се виждаше гора в сивосребрист цвят, гора, в която нямаше вятър, нито птици, нито листа по дърветата. Обвита в мъгла, недружелюбна, не му позволя ...
  1833  19 
Вали...
В сърцето пусто като в църква
ще дойдеш ли и този път? Не знам.
Разделям спомена на късове...
Тук бях щастлива. Там - не бях. ...
  874  26 
Дано приятели, дано да е такава,
каквато от години си мечтаем.
И с всяка следваща си пожелаваме
надежди, сбъднати мечти и здраве.
Дано приятели, да ни отмине лошото. ...
  912  26 
Бяла магия. Бяла въздишка.
Бяла душа като сняг.
За бяла принцеса бяла приказка,
пръснала бяло добро по света.
Бяла нежност във бели одежди. ...
  1126  35 
Колко ли удоволствия може да си позволи една жена, попрехвърлила четиридесетте, поувехнала и ангажирана с грижите за две деца и съпруг така, че да не пострада семейния бюджет.
За нея то си беше едно - терасата. Можеше да си виси там с часове и да наблюдава човеците - мравки, които пъплят по улицата ...
  1302  14 
Предложения
: ??:??