Довереница
490 результатов
Есента, когато работата на полето подвиеше опашка и вятърът подгонеше трънаци и сухи листа по калните улички, силната половина на селцето видимо живваше и ставаше по-разговорлива и весела.
Обикновено седмица след Димитровден идваше ред на мъжкия празник - дегустиране на виното от новата реколта. Пра ...
  1682  14 
Една погрешна стъпка и за миг -
животът се превръща във лавина.
И думата насрещна е фитил,
от който лумва пламък ненавистен.
И някак лесно е - надолу всичко слиза. ...
  2044  36 
До уличния музикант, на тротоара
едно момче приседна и засвири.
Любимата ми песен зазвуча...
Под пръстите му плачеше китарата.
И улицата грейна, запулсира ...
  2183  26 
в памет на Доньо Донев
Сбогуваме ли се? Дойде ли времето?
То време за това не се предвижда.
Но ти си тръгна преждевременно,
а тримата глупаци се усмихват... ...
  1049  26 
Мъглата се спуска и пъпли в нощта.
Вятър в капчука провира ръка.
Маска луната тържествена слага.
До пръсване горда е - и ритуална.
Звездите хихикат зловещо и чакат ...
  956  22 
Едно дете рисува птици
по изпотеното прозоречно стъкло.
На минувачите помахва със ръчица.
Заключеният в стаята живот
сивее сред пъстротата на играчките. ...
  1492  27 
- Утре денят ще бъде хубав - така каза снощи танте Елфриде. Клаус вървеше бавно по дългия коридор към трапезарията и разсъждаваше какво ли означаваха нейните думи.
Тук дните винаги бяха еднакви като близнаци. Ставане в шест, закуска в осем. Учебни занятия от десет до дванайсет, обед точно в дванайсе ...
  1394  21 
Тишина във броени минути.
Минути, отделящи началото.
В очакване да грейне чудото,
притаили са дъх всички в залата.
Диригентът протяга ръка. ...
  762  18 
Кални стъпки. Посока - отиване.
Накъде? И листата не знаят.
Мълчаливо и тихо прикриват
на гнездото опразнено тайните.
Под дъжда сухотата на спомена ...
  1050  29 
Вали. Студено е. Вятър камшичен
превръща дъждовните капки във сняг.
И зъзнат под стрехите хора и птици,
неемигрирали на юг или на запад...
Как беше онзи виц? Хладилника отварям - ...
  2885  20 
Полумракът подсмърча във мен
с тази дата, обратна на празник...
Пак запалих свещи - точно десет.
По една на стъпало изгасям...
Бавно слизам по стълбата мислено ...
  4061  27 
Една усмивка, като утринна роса,
стопила се от слънчево докосване.
Полюшващо се кичурче коса,
донесено от вятъра на спомена.
Една усмивка, като слънчев лъч, ...
  3018  26 
За оправдание -
бил пътят влажен - много хлъзгав.
За упрек -
бил шофьорът малко пил.
За оправдание - ...
  995  22 
На Маги
Реката мълчаливо бързаше
да срещне идващата нощ.
Последните отблясъци на слънцето
понесла върху мокрия си гръб. ...
  1015  23 
Петък вечер - тополите гаснат.
През прозореца свети луната.
Еднозначни сме заедно с чашата
в полупразника на самотата...
Безпричинно забързана събота ...
  901  26 
Грешно те учих, дъще,
да си мила, да си внимателна.
Да не обиждаш, да не отвръщаш
и да си пазиш приятелите.
Грешно те учих, щерко, ...
  1016  28 
Анатемосах те, любов, когато някога
прошумоля край мен забързано.
Защото някой някъде те чакал,
(а аз ти бях във кърпа вързана...)
Отмина ме, не спря, не ме видя. ...
  761  25 
Душата ми, прочетен вестник вчерашен
със остарели новини и спортни страници.
Със тъмни петънца от стари грешки.
И самочувствие, но полусмачкано.
Вече сама на себе си досаждам... ...
  737  20 
Бял лист и кабарчета четири,
вкопани в сивата кора на кестена.
И надпис с букви разкривени:
„Внимание! Важно за вас съобщение!
Във парка вчера пръскахме с отрова. ...
  712  32 
Като договор на юнашко доверие.
Като отговор на незададен въпрос.
Пак прелита ранено безвремие
с птичи крясък над чуждо гнездо.
Като кошница, пълна със вятър, ...
  721  27 
Бих искала в една-едничка дума
да вложа смисъла на хиляди слова.
Бих искала дъха на сто парфюма
в едно-едничко цвете да сбера.
Бих искала в ръцете ти да сложа ...
  1605  26 
Не мислехме, просто живеехме.
Ден за ден, час по час, мимолетно.
Надбягахме времето с нощни коне.
И нежност, и страст - беше вчера...
Провираме се с лакти сред тълпата. ...
  1130  23 
Не ме е страх от туй, че си отивам.
Аз, докторе, умирам от отдавна...
На трийсет бях, когато син роди ми се.
Жената не успяха да запазят...
Отгледах го самичък. За утеха ...
  917  21 
Затишие...
И вятърът повярва даже,
че ще мълчи небето следобяд.
Че слънцето ще се покаже,
когато думите с изтръгнат хлад ...
  702  16 
Във шкафа със въпросите без отговор,
прибавих нов, зададен шепнешком -
Защо успяват, Господи, все лошите?
Защо?
Защо лъжата винаги печели? ...
  673  19 
- Къде ма, бабке, ръгна да пресичаш?
Що в къщи кокалите не държиш?
Ша та прегазя, после ей ни - виж ни -
и двамата на хладно ще лежим...
Ти к'во се ежиш, господине (с якето). ...
  816  18 
Учители стачкуват...
Ученици
се радват на свободни часове.
А обществото - спря да се вълнува.
Цената е достатъчно солена... ...
  665  14 
Замервах те със камъни,
обвити с думи.
Замервах те със мисли
неузрели.
Раняващи дълбоко и ...
  855  25 
Пазарен ден - следобеден ленивец.
Похвали и подкани се надскачат.
Сред хора и сред багри се провирам.
Не слушайки, избирам ароматите...
Тогава я видях. На крайчеца ...
  970  24 
Авточеститка
На този ден преди години, Тато
приемаше награди и похвали
А аз сама, че моите приятели
по лятному се бяха разпиляли. ...
  758  21 
Измислих те,
за да запълня липсата на спомени.
Години - лешоядни птици грешници
кълваха непоникналата обич.
Остана празното на мястото за нежност. ...
  763  21 
- Разкажи ми, БаБа, приказка...
- Добре, тогава слушай и внимавай:
Тъй както пише в стари книги,
принцесата била очарователна...
- Какво е, БаБа, книга, разкажи ми! ...
  1617  25 
Мъгливо е.
Ръми. И пак е есен.
Замлъкна слънцето.
И сгушиха се птиците,
забравили за изгревите песенни... ...
  714  20 
Баща ми ще продава бащин дом.
И задушаващото чувство на предателство
със дъждоносни облаци му пълни погледа,
и бръчките по челото сгъстява.
И някак се смали и се прегърби. ...
  637  17 
ТРЕВА ПО ПЪТЯ
/една история с вече щастлив край/
Като клоун, избягал от цирка.
Като път, под тревата полегнал.
Аз все чакам последната спирка ...
  732  12 
Тишината ми каза, че лудият вятър
е тръгнал надолу да дири разплата.
Духът от бутилката скита свободен
и слага наляво и дясно окови.
Обръща представи надолу с главата. ...
  751  11 
Рано е,
твърде късно
да се върнем по стария път.
Мига утрото сънено
и снежинки в косите блестят. ...
  675  13 
Реши да жени царят дъщеря си,
изпрати глашатаи в пет царства,
дворецът ремонтира и зачака
да дойдат принцове за нейната ръка.
Принцесата не и се много женеше, ...
  953  19 
Очите на болката с празни зеници
се взират в тавана на своята клада.
Очите на болката търсят разбиране
и молят за кратко отлагане.
Очите на болката с нямо очакване ...
  892  23 
На границата между полъха и вятъра,
помежду утрото и сънения ден.
На границата между цвят и прецъфтяване
и между старата и новата луна.
Живя една лъжа спокойна и щастлива, ...
  719  12 
Предложения
: ??:??