Eddie92
17 результатов
– Хей. Спиш ли? Имам добри новини.
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...
Отворих бавно очи и я видях надвесена над мен. Лицето ѝ грееше озарено от огромна усмивка.
– Мъртъв ли съм? Това ли са добрите новини? – отвърнах аз.
– Не глупчо. Разбира се, че не си мъртъв. – тя се засмя с коприненият си глас.
– Тогава ме събуди, когато умра. – о ...
754
1
Часовникът на стената удари единадесет, броени секунди след това вратата на кабинета най–сетне се отвори и отвътре излезе поредната „щастлива двойка“. Не знам в какви отношения са били преди идването си, но да бъда честен в момента изглеждаха така сякаш просто чакат да останат насаме за да си издера ...
867
1
– Изобщо не забелязах че си тук. Как ме намери? – запитах аз, след като забелязах силуета ѝ с периферията на зрението ми.
– Не беше трудно Стефко. След като не те открих в стаята ти, просто погледнах през прозореца и те видях.- отвърна тя.
– Видя ме а? Просто ей така? Осъзнаваш че този парк е на два ...
– Не беше трудно Стефко. След като не те открих в стаята ти, просто погледнах през прозореца и те видях.- отвърна тя.
– Видя ме а? Просто ей така? Осъзнаваш че този парк е на два ...
769
1
– Исках да те питам, за жената ти… – започна тя ей така от никъде, без дори да премества поглед от звездното небе.
Бившата ми жена! - поправих я аз. – Откъде пък ти хрумна за нея?
– Просто така. Любопитство. Никога не ми доразказа, какво се е случило между вас.
– Ами разделихме се, преди доста време ...
Бившата ми жена! - поправих я аз. – Откъде пък ти хрумна за нея?
– Просто така. Любопитство. Никога не ми доразказа, какво се е случило между вас.
– Ами разделихме се, преди доста време ...
970
2
2
– Още много ли остава? – попита отново тя.
– Ами, мисля че около двадесет минути, но после ще повървим и малко пеша.
– Ясно. Нямаше ли да ти е по-лесно, ако вземеш онова нещо…
– Колата ли? Лекарят ми забрани.
– Заради болестта ли? ...
– Ами, мисля че около двадесет минути, но после ще повървим и малко пеша.
– Ясно. Нямаше ли да ти е по-лесно, ако вземеш онова нещо…
– Колата ли? Лекарят ми забрани.
– Заради болестта ли? ...
1529
2
Част първа – Всичко с времето си
– Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
– Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...
– Все още не разбирам, как е възможно да имаш връзка с един човек толкова дълго време и после БАМ – тя плесна силно с ръце – и нищо. Все едно не е било, напълно непознати.
– Ами чувствата на хората се променят с времето, как да ти обясня. На някой просто не им е писа ...
1073
3
3
Лекият топъл полъх на пролетният вятър събаряше цветовете от малките вишневи дръвчета, с които беше осеяна алеята и от двете ѝ страни. Пролетта си оставаше любимият ми сезон с всичките красоти, които поднасяше. Наистина бях пленен от всяка нейна страна – слънчевите топли дни, „прераждането“ на земят ...
599
3
9
Ах, злочестна май е любовта
И вече ти не виждаш в нея красота,
Но запомни от мен това
Оставиш ли я да си тръгне, ТЯ
От утре ще ти е несбъдната мечта…
И вече ти не виждаш в нея красота,
Но запомни от мен това
Оставиш ли я да си тръгне, ТЯ
От утре ще ти е несбъдната мечта…
356
–Липсва ми…- измърморих аз, вперил поглед в танцуващите пламъци, които осветяваха малката стаичка.
–Кое ти липсва, любов моя?- Мартина обърна глава към мен и ме погледна с леко недоумение.
Станах от мекото кресло и пристъпих до нея, погалвайки нежно дългите и черни коси. Изглеждаше великолепно на та ...
–Кое ти липсва, любов моя?- Мартина обърна глава към мен и ме погледна с леко недоумение.
Станах от мекото кресло и пристъпих до нея, погалвайки нежно дългите и черни коси. Изглеждаше великолепно на та ...
721
4
Събудих се трудно. Ушите ми звъняха ужасно, главоболието все още ме тормозеше. Надигнах се от стария диван и седнах подпирайки лакти на масата. Погледнах към стенния часовник, вече минаваше 14:20.Бях спал над 16 часа. Просто седях и се наслаждавах на тишината. Но за мое съжаление това не продължи дъ ...
572
Главоболието ми се беше засилило отново, шофирах вече три или четири часа. Налагаше се да карам бавно, защото пътят бе осеян с дупки. Умората ме застигаше, но знаех, че не трябва да спирам, защото ако не стигнех в селото през деня, най-вероятно нямаше да открия къщата. Не бях идвал доста време, дори ...
971
1
3
Бележка от автора. – “Когато четете моите истории, искам да помните едно много важно нещо. Както в реалният живот така и в моите разкази ВСИЧКО е въпрос на гледна точка и ваша лична преценка. Оставям на вас да изберете, кое е ИСТИНА и кое НЕ.“ Приятно четене - Eddie
Вече трета вечер го наблюдавах. П ...
Вече трета вечер го наблюдавах. П ...
412
Закусвахме в кухнята, както всяка една друга сутрин. Сякаш нищо не се бе случило. Мама приготвяше палачинки, а моя старец четеше вестникът докато си пиеше кафето. Бях седнал точно срещу него и го наблюдавах внимателно. Имах чувството че нещо не е наред. Цялата тази история с объркания полет и пратен ...
791
Мама затвори телефона. Очите й отново се пълнеха със сълзи, новините не бяха добри. Тя седна на стола срещу мен, хвана ме за ръцете и се опита да не рухне напълно.
–Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само ми ...
–Нищо! Изпарил се е. Не мога да повярвам. Какво ли се е случило с него? Надявам се че поне е жив…- не успя да продължи, очевидно само ми ...
738
3
Вече бях под завивките, когато отвън се чу някакъв шум. Не ми отне много време да осъзная че някой удря по прозореца ми. За секунда изтръпнах, все пак стаята ми беше на втория етаж. Единствения начин да се стигне до прозореца ми е, ако се покатериш по големия бор, който в момента хвърляше заплашител ...
894
1
3
Изтичах в спалнята и затръшнах вратата зад гърба си. Не можех да го видя, но знаех че е някъде тук. Опитваше се да се скрие от мен. Очевидно знаеше какво ще се случи ако го открия.
–Хайдеее, Тоомиии! Излееез момчеее. Всичко ще е наред.
Паднах на колене и надникнах под леглото. Нямаше го. Отново се о ...
–Хайдеее, Тоомиии! Излееез момчеее. Всичко ще е наред.
Паднах на колене и надникнах под леглото. Нямаше го. Отново се о ...
550
Смяната свършваше доста късно, а аз още не бях свикнал да се прибирам до вкъщи по тъмно. Тази нова работа не ми допадаше, но след като ме пуснаха от полицията нямах избор освен да я приема. Иначе банката щеше да ми вземе дома и оставах на улицата. Последните дни ми се налагаше да ходя пеша, защото б ...
842
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
