fiLoS0f4e_f
7 результатов
„Тя – Свободата - се изгражда и руши
не на площадите, а в нашите души”
Аз ще се боря с живота, който ни ражда за свобода, а после страшно враждува с нея!
Ще се боря с хората! С онези, които просто по навик се опитват да заличат проблемите си чрез прекомерно украсяване на реалността. Погълнати от таз ...
не на площадите, а в нашите души”
Аз ще се боря с живота, който ни ражда за свобода, а после страшно враждува с нея!
Ще се боря с хората! С онези, които просто по навик се опитват да заличат проблемите си чрез прекомерно украсяване на реалността. Погълнати от таз ...
3157
Проблематичният българин
Пиша заглавието съвсем уверено, защото знам, че искам да кажа гласно толкова много истини… но изведнъж се оказвам пред празен лист, който гледам с объркване, защото не съм убедена дали трябва да бъд ...
Пиша заглавието съвсем уверено, защото знам, че искам да кажа гласно толкова много истини… но изведнъж се оказвам пред празен лист, който гледам с объркване, защото не съм убедена дали трябва да бъд ...
8456
3
За какво сме слепи днес? – за мрака в настоящето или за непознатото бъдеще
Един политик беше казал: „Добрият журналист не пише каквото се говори, а каквото трябва” (Тодор Живков). Е, в такъв случай определено няма да се стремя към медийна кариера, защото направих равносметка на живота на българите и ...
Един политик беше казал: „Добрият журналист не пише каквото се говори, а каквото трябва” (Тодор Живков). Е, в такъв случай определено няма да се стремя към медийна кариера, защото направих равносметка на живота на българите и ...
6302
4
Умирам в живото си тяло;
изгарям като сух листец.
Съществувам в тъжната си радост
посипана с мъртъв прашец.
Не виждам! ...
изгарям като сух листец.
Съществувам в тъжната си радост
посипана с мъртъв прашец.
Не виждам! ...
1322
6
На опръхналата стена висеше огледало,
сочено с усмивката на слънчевия лъч.
Минувачи поглеждаха и, заразени от радост,
с усмивка продължаваха по криволичещия път.
На свой ред и аз погледнах в далечината, ...
сочено с усмивката на слънчевия лъч.
Минувачи поглеждаха и, заразени от радост,
с усмивка продължаваха по криволичещия път.
На свой ред и аз погледнах в далечината, ...
1243
2
Оглеждам се и виждам нищо.
Забелязвам само чезнещия град-
студената коприна нежно го обвива;
сърцето се присвива-чувствам приближаващия хлад.
Звездите изпокапаха в морето ...
Забелязвам само чезнещия град-
студената коприна нежно го обвива;
сърцето се присвива-чувствам приближаващия хлад.
Звездите изпокапаха в морето ...
1317
2
Студът, непомирен със никой,
бесней, незабелязван от нощта.
Гален от жестокостта на дните,
не потрепва. Мина ден. Минаха два...
Мина трети- отново безсмислен- ...
бесней, незабелязван от нощта.
Гален от жестокостта на дните,
не потрепва. Мина ден. Минаха два...
Мина трети- отново безсмислен- ...
1525
5
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
