Хроник (Никола Николов)

Хроник

Отправить сообщение пользователю

Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!

10 результатов

Избор

Хроник

Поэзия » Философская

Веднъж като
погледнах във очите твои -
и видях там цялата тревога на света ни грешен,
намразих аз в миг реалността,
пренесох се във свят на мисли и на размишления. ...

2016-04-22T08:20:37+03:00 436

Витоша

Хроник

Фотография » Природа, Пейзаж

2016-04-17T11:26:04+03:00 1125 5

Птиците защо пеят толкова далеч

Хроник

Поэзия » Пейзажная, Другая

Птиците защо пеят толкова далеч,
някак глухо, нямо,
ето някой пак нарамил е торбата си - толкоз рано.
Върви, отдалечава се, изчезва,
уви сега аз виждам го добре, ...

2016-04-12T20:15:54+03:00 495

Скрита тишина

Хроник

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

Бавно тишината минава през ръцете ми и ме обгръща в топъл захват.
Спирам да мисля и да дишам, оставам сам и падам, губя се, мрака ме запленява в буен танц и звуците на тишината ме откъсват от себе си. Аз политам надолу и се възнасям. Сълзите ми тържествуват и преоткривам света. Вече няма мен и теб, ...

2016-04-10T00:54:51+03:00 597

Светът се ражда пак и пак пред мен

Хроник

Поэзия » Другая

Светът се ражда пак и пак пред мен,
а аз – окован безсрамно,
в безсрамно тяло,
слушащ все така мелодията
от твойта звучна арфа. ...

2016-04-08T08:05:19+03:00 529

Душа

Хроник

Поэзия » Другая

Празен лист,
шепа думи,
леден дъх
съня ми буди.
Изтръпвам, ...

2016-04-03T20:49:13+03:00 591 1

Тръгвам си

Хроник

Поэзия » Любовная, Другая

Тръгвам си. Умирам.
Сбогом ли каза или просто мълчиш.
Не разбирам, Виждам те, виждам теб,
все така силна и ранима,
плачеща и губеща надежда, ...

2016-04-02T12:28:13+03:00 683 1 1

Миг

Хроник

Поэзия » Другая

Ах, чистотата ти ме запленява.
Миг детски, толкоз ясен,
почти за малко, аз да те изпусна,
Но ето държа те и няма да те пусна,
Защото ти си моя свят, ...

2016-03-30T07:53:12+03:00 600 1

Полет

Хроник

Проза » Рассказы

Напускам гнездото за първи път. Покатервам се до ръба и поглеждам надолу. Погледът ми се устремява към най-ниската точка, където се подава един дебел корен, а след това и тялото ми поема по зададения въображаем курс. Въртя се надолу и докато широките листа ме обгръщат като паяжини и забавят моя ход, ...

2016-03-27T22:27:29+03:00 620 1

Хроник

Поэзия » Философская

Виж ме. Страдай.
Виж ме. Не ме забравяй.
О не, не ще успееш ти,
видях аз страха, ужаса във твоите очи.
Давай, бягай, ...

2016-03-26T10:42:23+02:00 553 1

Предложения