jenyivanova
1 результат
Мъгла и дъжд. „Биг Бен“ удари десет.
Не помни Лондон чак такъв порой.
Противна влага повече от месец.
Мухляса Бъркли, а е лорд от сой.
Подаграта проклета го нервира ...
  677  20 
по Реймънд Чандлър
Към Санта Ана духаше сироко.
Усещам поглед като хладна цев.
Безмилостен. До степен на жестокост.
А аз самата съм оголен нерв. ...
  616 
В косата вплела ярки цветове
пресича улицата като котка...
паважът - овехтял... и демоде,
прогледнал е за нейната походка.
Звукът разсича ехото с камшик ...
  638  13 
Прекърши се последния ѝ звън,
убийствена застина тишината
в камбаната без храм. Крещи в мъглата.
И този порив за живот е гръм –
отрича с болка всеки тесен гроб ...
  841  10 
Лежи под пръстите ми тишината –
без звук клавишите са просто фон
за фраза станала така крилата:
„Една жена е всичко. Даже дом“.
И бих могъл и песен да напиша, ...
  831  10  12 
(стих по картина на Ричард Блънт)
Отиваш си. Не те ударих. Знам.
Убих те с няколкото тежки думи.
Сега ми се мълчи. Като във храм.
А там камбаната звъни при бури. ...
  1087  10 
по Реймънд Чандлър
– Не ме очакваш, тъй ли, хубавице?!
Секундите до срещата броях.
И тази рокля!… Като ръкавица
обгръща тяло раждано за грях… ...
  878  10  16 
Аз съм, всъщност, твоята тъмна страна,
голямата тайна, която вълнува.
Онази красиво фатална жена,
която всеки мъж твърди, че сънува.
Навярно съм драма, вълнение, свян ...
  486  11 
И пак започна всичко отначало.
Разплака саксофонът ноти джаз.
Звукът е като тежко наметало,
гласът се стеле като мек атлаз.
Напомня ми, че някаква картина ...
  488  10  24 
... Стаена дива сила... Сетива...
Под кожата ти ярост се разлива
с първичен трус - помитаща вълна,
която може, знам, и да убива...
И ще погълне онзи първи вик, ...
  1605  13  21 
По дяволите всеки следващ грях.
По дяволите даже всички норми.
страхуваш се, че може би не бях
достатъчна за всичките ти догми.
Достатъчна, за да изправя ръст ...
  784  15 
Нощта се спуска като млада сова,
поела дъх след първия си лов...
късметът му обесен на подкова
без глас разплаква здрачния покров.
Отпива вино с дъх на млади дюли, ...
  521  10  13 
С мустанг, ботуши прашни до бедрата,
камшик и два пищова за късмет...
Не знам къде стовари ме съдбата...
Тук куче вие с друго във дует!
Градът лениво дреме, дума няма, ...
  1227  18 
(или... когато слушам Вагнер)
Виж. Погледни я. Скандалът е тя.
Даже мълвата по тъмно е също
извор-проклятие с жива вода –
дави огнище, а после прегръща. ...
  714  22 
***
По извивката на тази вечер,
студен, коктейлът има вкус
на мента, шоколад и глетчер,
на теб и споменът за блус.
Жени Иванова, ...
  1074  11 
Змията:
О, Боже мой, Ти, Господи, прощавай!
Знам главна роля Си ми отредил.
Подготви ми сценичната поява,
обаче, всичко сторих за резил! ...
  843  23 
Отдавна няма никакви пътеки.
Изгубих и последния завой.
А беше остър. Даже беше зверски.
И водещ към последния покой.
А стъпките ми водят наобратно. ...
  571  12  20 
Тъгата тази вечер е безпътна
и сякаш е дошла от вечността.
Да ми напомни, че не съм безсмъртна,
а аз измръзвам в нощната роса –
палтото ми е тънко. Пътят - грешен, ...
  732  10  14 
Е, връщам се... но тук не идвам с мир.
Nicky
Заспиваш ли?!... Недей!... Защото идвам.
Ще потрепери каменният праг
преди да осъзнаеш, че се сливам ...
  769  22 
Ухае на сладкиш и есен,
на липов чай и зимен минзухар...
На сок от нар и печен кестен,
... и восък от крилото на Икар.
Жени Иванова ...
  531  18 
Разбирам, любовта че си отива.
Не знам защо поне не заваля.
Да видя как земя с небе се слива.
А исках да ѝ тръгне по вода.
Може би ще гледам дълго стъпките ...
  841  25 
Очите ѝ са луднали вселени.
Струѝ от погледа му тъмен страх.
И сякаш срутени от гняв морени
се свличат с бесен грохот между тях.
А думите се стрелват на откоси, ...
  546  11  21 
Коварна съм. Безлика. Безпардонна.
И нямам чувства. Имам интерес.
Не ти прощавам. Хич не съм и склонна.
Играя си с нивото ти на стрес.
Понеже съм тълпа… поднасям клюки – ...
  595  30 
Кървят от скръб прехапаните ноти.
Човешкото у мен боли до смърт.
Отеква песента, оголва нокти
в сакрален звук. И вълчи е часът.
Издишвам буря. Вдишвам урагани ...
  639  15  19 
Не ме докосвай повече. Недей.
От този допир яростта ми гасне.
А искам да я нося като шлейф,
когато раната след теб зарасне.
Да скрие набраздения релеф ...
  1084  20 
(танка)
щом от мен до теб
пространството е спомен
и губят памет
атомите между нас ...
  543  10 
Не го видях, усетих го. Мъжествен -
на рамо метнал острата коса...
тревата трепка в порива си девствен,
а аз разбирам колко съм жена.
Разбирам, че тревата заслужава ...
  633  12  21 
…Ех, ако знаеше, на коленете ти
как ми се иска да сложа глава…
Heartfelt
По раменете ти прокарвам длани
и смъквам отминаващия ден. ...
  543  13 
Макс
Вървяхме по улицата. Около нас празничната атмосфера на коледен Ню Йорк създаваше усещането за предстоящо вълшебство. А може би вече се бе случило. Необяснимото привличане, което изпитвах към тази непозната и едновременно много позната жена ме озадачаваше и отгоре на всичко ме правеше щастлив. ...
  904  20 
Защо ти е тъй грапаво, момко, челото?!
Я, оседлай жребеца по-черен от мрака,
гони вятър по стръмния друм към селото...
... сърце мъжко послушай, то знае мерака.
Има една самодива там на мегдана ...
  443  16 
Той възпитан явно бе по еталон,
(предимство е Бръшляновата лига)
мокър сън с вида на истински Самсон,
намери я - съвременна Далила.
И навярно беше твърде изкушен. ...
  529  19 
Макс
Сутринта ме заварва недоспал и щастлив. Усмихвах се на всичко и на всеки, изпречил се на пътя ми… икономът на баща ми, Смит, сестра ми, която ми говори нещо, яйцата по бенедиктински в чинията ми… препечената филийка и накрая самия Майкъл Брайтън, който ме гледа сякаш съм си загубил ума. Твърден ...
  441 
Макс
Същата вечер, две седмици преди Коледа, 2022г.
Тръгнах си от „Филдинг и Хес“ с огромно и напълно потискащо съжаление, давайки си ясна сметка, че съм яко прецакан. Искам да кажа, че съм пътник и това е абсолютната истина. Не знам дали това е за добро… В живота ми малко неща са добри. Броят се на ...
  461 
Моли
– Мистър Брайтън… Макс… Аз… – произнасям не много уверено…
Не се срамувах от това, че детето ми е заченато по начин, който… е, да кажем, че естествения, създаден от природата, е за предпочитане… но! Да отгледаш човек е голяма отговорност… Знам, че звучи сухо, но винаги се сещам за децата, зачен ...
  661  12 
Макс
2022, две седмици преди Коледа
Огледалото. Онази врата към други светове, за които само Алиса знае. И вратата към моят непредизвестен край. Непредизвестен засега. Защото очите на детето, което ме гледа очакващо, са портал. Портал към една забранена мечта, която ме сполетяваше в редките моменти, ...
  725  12 
Декември, 2022 година
Вън вали и вали. Сняг, който знаех, че след ден само ще е вече сив, но сега е бял, искрящ и абсолютно зашеметяващ…Декември в Ню Йорк е събитие, което си заслужава човек да изживее. Имах няколко минути, в които никой не ме занимава с нещо, което след малко ще се взриви в лицето ...
  535  14 
"Грешна беше тая жена, но беше хубава."
"Албена", Й. Йовков
Тънка риза... а платното от кенар –
пазвата ѝ стръмна като бездна.
Тежък като грехове е този дар – ...
  1332  14  29 
Така започват дните на страстта
с изречени по тъмно тихи думи
и виждаш в нея повече жена,
и още толкова трептящи струни.
Минаваш леко с пръстите, звъни... ...
  1155  29 
Презрял опасността и всеки грях,
(последният ще бъде изневяра),
избръснат много гладко гълтам прах
насред поле... стърча кат икебана.
В поредния дуел ще браня чест ...
  679 
– Мадам, по тъмна доба нежна среща...
... то бихте ли рискували вий с мен
и давам обещание за жеста...
знам славата си, но съм джентълмен.
– Разбирам неотложната ви спешност ...
  576  13 
Предложения
: ??:??