katenstain
156 результатов
Толкова много лица...
и времето бърза...
Помниш ли всички?!
Снимки - спомени,
оградени в рамка... ...
  744 
Венчелистчета ябълков цвят...
по кожата...
Нежно докоснати устни –
копринени...
Сочно открехнали стон... ...
  1064 
Светлината угасна изведнъж...
Мрак обзе пространството...
Непрогледна мъгла...
Тътен...
Лепкавите, мръсни пипала ме душат... ...
  949 
Хей, ти, виждаш ли
ангелите в небето!?!
Какво?
Пак ли халюцинирам!?
Ей там са погледни! ...
  770 
Облякох си оная роба
с нея дето се родих -
Прокоба...
Късовете щастие
на вързоп събрах ги... ...
  822 
Очите ми – пресъхнали езера...
Пълнят се единствено, когато
безсилието настани се трайно...
Като шупли отронват се молитвите
препълнени с надежда... ...
  738 
По тема зададена от Vladimir Sabourín
***
Пази писането
като незаченато дете
в утробата на майка му, ...
  786 
Вече не броя дните...
само знам, че още
има небе навън...
Слънцето се показва понякога,
но сякаш не е същото... ...
  823 
Поредната нощ и отново непознат мъж с различна история. Петък е, около полунощ. Ето го, единственият който не говореше.
Всички го мислеха за странен, защото се взираше с часове в розите и дори им се усмихваше.
Когато се отразяваха в тъжните му очи, сякаш оживяваха. Той долавяше аромата на стари вест ...
  622 
Бездумен осъмна светът ми...
Притихнал, облян в Светлина...
Пълен с невидими истини...
Безсмислени борби
със същността... ...
  793 
Неоспорим е магнетизма ти!
Севера и Юга събрал си в себе си.
На пръв поглед малко начумерен...
Но вътре грееш!
Усмивката ти не е дар за всеки. ...
  699 
(Нещо като писмо)
- Здравей, Тишина! Как си? Много отдавна не сме си говорили с теб.
Да ти кажа не осъзнавах колко много си ми липсвала...
Добре де признавам,
че аз избягах от теб... ...
  921 
JE N’AI JAMAIS APPRIS
Минавам покрай теб...
Чувам мислите ти...
нима в тях е само Любов?
Обожавам френския... ...
  923 
Ще си татуирам бялото на окото...
За да не виждам вече помията...
Ще си сложа розовите очила
и ще забравя грознотата...
След всичко ще бъде ...
  840 
Да отхвърлиш, всъщност е приемане!
На пръв поглед невъзможното
е само облик,
разтварящ очертанията си
в мига, в който нямаш нужда ...
  782 
Като вирус си!
Заразяваш с поглед!
По-устойчив си от новия ***!
По кожата оставаш
не за часове, а за години! ...
  1568 
ВЕЧНА ПРОЛЕТ
Цветна Пролет си,
първа, свидна, чакана...
Където минеш,
цветята се разлистват... ...
  693 
Май забравих да ти кажа,
че първо съм жена...
Мога да прегръщам нежно,
страстно да целувам,
да ти правя палачинки ...
  824 
П.П. Посвещавам на моята СВЕТЛИНА
и на хората, които обичам!
***
Лудостта в очите на непознатите
чакащи на опашката... ...
  713 
Черното и бялото дотегна ми...
Ще го прибера на рафта
с книгите!
Пилях се дълго между
този свят на сивота... ...
  668 
Барът в който вечер
пиеха само мъже, защото
никоя жена не посмя
да седне при тях...
Уютен, обикновен, ...
  701 
Тежко сълзите на Бог квасят
сухата, пропукана земя...
Просмуква се хладния дъжд
чак до недрата...
От песента му слухът, ...
  1253 
***
Совата живееше в мрака дълго, но нощем прелиташе над града и когато усетеше, че в нечия душа тъгата се е настанила, сърцето и изтъкано от светлина се превръщаше в слънце, крилете и пламваха в пречистващ огън, докосващ се до изгубените клетници, лутащи се в тъмнината и осветяваше пътя им... После ...
  618 
Грешници сме всички
на тази покварена земя...
Примамени от изкушения,
оплетени в лъжи,
слепи за истинският смисъл, ...
  544 
Бялото пречупи в черно...
отражението в огледалото–
паднал хоризонт...
Разложено преддверие,
стъклено, разбито, хаосно... ...
  625 
ЛИПСВАШ МИ
Как да я опиша!?
Липсата ти...
Празнина ли е!?
Заблуда, че си бил тук? ...
  613 
НЯКОЙ ДЕН
Винаги съм искала
да те прегърна силно,
без минутите да ги броя...
да се изгубя в ударите ...
  1068 
Трябва ли да съм идеална,
красива, с тяло на богиня,
щом топлина имам в очите?
Трябва ли да съм безгрешна?
Кой ще бъде съдник ...
  750 
Мислиш ли за мен,
поне понякога?
Ей така, случайно
навестявам ли съня ти?
Макар далеч, дали съм близо?! ...
  591 
ПЪТЯ КЪМ ТЕБЕ
Препускам между вселените.
Палач съм на истини.
Угасих осветлението
и липсите ме полазиха... ...
  761 
ХАЙКУ
Очакването
Подкосените крака
Сърце на врабче
18.02.2020г. ...
  616 
Не ми е нужен Купидон,
за да те обичам.
Достатъчно е, че те има!
Защо са ви цветя и някакви дрънкулки?
Времето с теб ...
  957 
Дали те ухажвам със поезия?
Похвати други не познавам.
Думите по листите пилея ги...
Наричам си желания...
Флиртувам със лирически герой, ...
  893 
Пълни ниви с натежали класове...
Замахва със сърп в ръцете си жътварка...
Каквото посял си, време е
реколтата да обереш.
Преди залез слънце... ...
  565 
Дъхът ми трае
само една секунда...
Дълга...
безмерна секунда...
Цяла вечност! ...
  759 
Каза ми да не мисля
толкова често за теб...
Дори без да знаеш защо.
Но нали съм Дива Коза
и изобщо не смятам ...
  600 
Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...
  577 
Криволичещ път,
стъклото на автобуса
пречупва хоризонта
в абстрактни картини.
Мислите ми пълни с липси от притаени невъзможности ...
  902 
Отблясъци рисуват щрихи
във нощите, облечени красиво…
Прозорците ме плашат винаги
с прозрачността измамна…
В очите им се взирам дълго, ...
  946 
В живота срещаме хора, от които
не искаме да се откажем.
Няма значение дали е
редно, правилно или грешно.
Обичаме и най-тъмните им страни. ...
  659 
Предложения
: ??:??