НЯКОЙ ДЕН

Винаги съм искала
да те прегърна силно,
без минутите да ги броя...
да се изгубя в ударите
на сърцето ти...
Винаги съм искала
заедно да гледаме звездите,
да се смеем или да танцуваме...
Всеки път когато близо си треперя,
а после като си отидеш,
фантазирам как те спирам...
А ти ме хващаш за ръка,
сякаш чакал си от мене знак...
Винаги съм искала
да бъда чиста,
да откриеш в мене обичта...
Щастлив да те направя
ще се боря,
ако трябва ще вдигна и война!
А ти...
Толкова си скромен, 
философски го разбираш
този свят...
Страх ме е да те докосна,
не искам да те омърся!
Някой ден ще намеря смелостта,
да достигна теб и същността...
Тогава и Смъртта не би била
способна да ме спре!
Някой ден ще те прегърна
без минути да броя...
просто ей така?
Ще се превърна в ехото, което
кара от обич да бие сърцето!
П.П. Някой ден...

26 Февруари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия