Kromuel
11 результатов
Стига терзания и грешки,
стига страх от тъпи пешки,
не искам вътрешния мир,
искам чувствата човешки!
Да мразя свирепо искам, ...
  380 
Търсиш си муза, търсиш идея,
лъч светлина, трепет поне,
искаш да викнеш силно”копнея”,
искаш да блъска пусто сърце!
Сива апатия и мънички хора, ...
  525 
Наслаждавам се на твоя лик,
на тез очи изпълнени с надежда,
всеки час с теб е кратък миг,
красотата ти със сила ме зарежда.
Наслаждавам се на твоите думи, ...
  507 
Пътувам, страдам и милея,
изгубен вдън земя вървя,
забравил вече как се смее
за светлина и обич аз снова.
Без посока, цел и обич, ...
  582 
Апатично пак минава моят ден,
не виждам радост, нито светлина,
от сиви облаци съм обграден,
в мрака бавно гине моята душа.
Звуците са някак глухи, ...
  402 
Гледаш ме с обич. Супер, обичаме се, колко забавно звучи. И какво от това, че се обичаме - нищо. Само като ме погледнеш, знам какви ще са следващите шест или седем изречения, които ще изречеш. Супер, значи освен че се обичаме и се познаваме. По-прекрасно няма как да стане. Супер... скучно ми е вече, ...
  919 
Погледи, въздишки и съблазън,
две тела, обляни в красота,
избухва между тях красив оргазъм,
няма място тук за любовта!
Жадни пръсти кичури разресват, ...
  1641 
Парфюм от грехове
Аромат на грях, ледена саблазън,
порочен мрак над гинеща душа,
разумът остава апатично празен,
похотта царува, роб е любовта! ...
  522 
Сив, убиващ с апатията, която носеше със себе си, следобед бе обхванал града. Улиците бяха прогизнали от среднощния дъжд и във въздуха се носеше успокояващата миризма на мокър асфалт. Тази потискаща и в същото време омайваща обстановка бе прибрала всички хора по домовете им. Макар повечето от тях да ...
  890 
Тя бе всичко за него… Лидия, неговата Лидия, създание, пред което ангелите бяха просто бели сенки на мечтите и копнежите. Лидия бе омайна, желана, изкусителна и единствена, Лидия бе негова. В този момент Александър стоеше и се взираше в черните ú очи, в това, което те криеха. Очи, правещи сивия свят ...
  715 
Рон беше един от онези мечтатели, които светът вечно подритва и пренебрегва. Въпреки цялата си забележителност, той тънеше в дълбините на черната забрава, която бе обгърнала душата му със своите самотни пипала. Останал неразбран, той скиташе из целия свят, търсеше пътеката, която щеше да го отведе д ...
  555 
Предложения
: ??:??