Гледаш ме с обич. Супер, обичаме се, колко забавно звучи. И какво от това, че се обичаме - нищо. Само като ме погледнеш, знам какви ще са следващите шест или седем изречения, които ще изречеш. Супер, значи освен че се обичаме и се познаваме. По-прекрасно няма как да стане. Супер... скучно ми е вече, сиво, еднообразно, предсказуемо, а ти си все така тук до мен и ме подкрепяш. Явно съм злодей, враг, варварин, животно или нещо подобно, което хората не харесват особено... Е да, ама същите хора харесват обичането, познаването и подкрепянето.

 Сивота. Много хора се оплакват как животът им бил черен, а реално черното не е лош цвят. Стилните костюми са в черно, скъпите коли са в черно, поради някаква причина черните фотоапарати и пистолети са по-скъпи от нечерните такива... Странна работа, явно да ти е черен живота не винаги е толкова зле. А виж сивото, кажете нещо хубаво, което е сиво, можете ли- не можете (слон и коала не се зачитат). И какво излиза, обичаме се, познаваме се и сме сиви - рай и като в един истински рай няма към какво да се стремиш, защото имаш всичко, а да имаш всичко, скъпи хора, е най-страшното нещо, което може да сполети едно човешко същество. „За да накажеш някого, дай му всичко, което иска на света” е казал мъдрецът (не го е казал мъдрец, сега си го измислих, просто клишето с мъдреца придава тежест, така де, мъдрец - брада - правилно, така трябва да е устроен света).

Гледам как ме гледаш с обич? Това изречение е толкова тъпо, че си плачеше за въпросителна накрая, но пък е някак мелодично и затова си заслужи мястото сред останалите живи (изречения).

Не се трогвам, не се жегвам, не плача, не се смея, не мисля, просто се усмихвам, защо се усмихвам, защото е полезно за кожата на лицето. Така де, едно е да си апатичен като смъртта, друго е заедно с това да си и грозен като нея (не че някой знае колко е грозна смъртта, но при положение, че не пуска никой, след като го хване един път, вероятно е много грозна и не иска да рискува да се разчуе колко е грозна, но ето, че и сами се досетихме, браво на нас).

... а ти ме гледаш с обич, и какво от това?