Листопад
13 результатов
Стареят къщите, облегнати една на друга,
когато никой в този град на друг не се обляга.
Самотна, нощем сянката ми скрива се от мене
и заживява в техните комини,
а аз оставам с декемврийска вечер като тая - ...
когато никой в този град на друг не се обляга.
Самотна, нощем сянката ми скрива се от мене
и заживява в техните комини,
а аз оставам с декемврийска вечер като тая - ...
1228
5
“Пази сърцето си от лунните лъчи” –
лалето каза ми и чашката затвори.
“Спусни към полунощ във къщи всички щори” –
извика облакът – ала защо – мълчи.
Аз щях да ги послушам. Щях, ала, уви! – ...
лалето каза ми и чашката затвори.
“Спусни към полунощ във къщи всички щори” –
извика облакът – ала защо – мълчи.
Аз щях да ги послушам. Щях, ала, уви! – ...
1359
6
среднощ
и в този час
се втурват пръстите ми
по страници изписани
които шумолят ...
и в този час
се втурват пръстите ми
по страници изписани
които шумолят ...
876
7
слизам по стълбите
все по-надолу
със неуверени
мънички стъпки
те са началото ...
все по-надолу
със неуверени
мънички стъпки
те са началото ...
943
4
Виждате ли ги там двамата, до страничната стена на мизерния хотел?
Разгледайте ги хубаво. Забелязвате ли как небрежно се е облегнал на стената първия, извил е тънки устни в пренебрежителна усмивка, подмята нервно връзка ключове с едната си ръка, а с другата взема книгата от втория, на вид притесните ...
Разгледайте ги хубаво. Забелязвате ли как небрежно се е облегнал на стената първия, извил е тънки устни в пренебрежителна усмивка, подмята нервно връзка ключове с едната си ръка, а с другата взема книгата от втория, на вид притесните ...
1977
1
Винаги ще нося в паметта си
сухите листа на есента,
снежните дървета на скръбта ти
и вълните в тъжните очи;
модри нощи, повей тих на обич ...
сухите листа на есента,
снежните дървета на скръбта ти
и вълните в тъжните очи;
модри нощи, повей тих на обич ...
1121
5
Нощта съблича свойта дреха тук,
за да отстъпи пред деня.
А от душата ти – ни стон, ни звук.
Но аз не ще те укоря.
Така замлъква често в някой миг ...
за да отстъпи пред деня.
А от душата ти – ни стон, ни звук.
Но аз не ще те укоря.
Така замлъква често в някой миг ...
1070
3
Вълнува се под кървав залез
морето и развява свойта дреха
над брегове, скали и малки лодки,
а сетне срива своите талази
със страшна, ала и красива песен. ...
морето и развява свойта дреха
над брегове, скали и малки лодки,
а сетне срива своите талази
със страшна, ала и красива песен. ...
857
8
Обичах пламналите облаци в небето, върбата, сведена тъй скръбно над водите; обичах през ноември и брега, където опиваше ме в звуци хорът на вълните. Обичах тебе безнадеждно и неволно, откривах те във всичко най-красиво, мили. И зазвъня като камбана моят дух, но в живота дните ни и зло са отредили. И ...
1141
7
О, как красиво е пристанището
със тези облаци, криле на гълъб,
които всеки миг ще заридаят!
А пясъкът попива всяка ласка
на ледното море необуздано, ...
със тези облаци, криле на гълъб,
които всеки миг ще заридаят!
А пясъкът попива всяка ласка
на ледното море необуздано, ...
1050
5
937
2
Да бъде хладна утрин, да е непрогледно тъмно,
да бие пет часът.
И ненадейно пак към теб да тръгна сънно.
Все още вън щурците да звънтят.
Да бъде зряла пролет или младо лято ...
да бие пет часът.
И ненадейно пак към теб да тръгна сънно.
Все още вън щурците да звънтят.
Да бъде зряла пролет или младо лято ...
758
2
Един денят за нас е.
Тече и отминава
подобно на реката –
ти никога не можеш
обратно да я върнеш. ...
Тече и отминава
подобно на реката –
ти никога не можеш
обратно да я върнеш. ...
850
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
