21 янв. 2007 г., 16:29
Вълнува се под кървав залез
морето и развява свойта дреха
над брегове, скали и малки лодки,
а сетне срива своите талази
със страшна, ала и красива песен.
Погалва го дрезгавината
подобно майката сина си буен
и то пред нея тихо зашептява.
Луната пълна нежно се търкулва
пламти и разговаря със морето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация