mihaelak22
8 результатов
Беше дъждовен есенен ден. Вятърът на перона пронизваше безмилостно и без това скърбящото му същество. Тя си отиваше от него. Влакът щеше да я отведе далеч. Вече нямаше да може да прокарва ръце през шоколадовите й къдрици рано сутрин и нямаше да се радва на сънливите й топли сини очи, с който го омай ...
  791 
Тя седеше срещу него в красивата си бяла рокля на флорални мотиви. Тя вече бе реалност. Можеше да я докосне, да усети аромата й, да докосне с устни млечно бялата й кожа. Вече не бе картинка на монитора, появяваща се с кратки изречения. Тя бе пред него в цялата си красота.
Слънцето нежно я докосваше ...
  616 
*Вдъхновено от измислена история запечатана в страниците на стара книга
Отново те видях с усмивка на лице,
а до теб бе тя с твоето бебе на ръце.
Погледна ме и сякаш през мен видя,
как искам вместо нея аз до тебе да стоя. ...
  481 
Отново беше зима и студът бе сковал града. Празничните светлини бяха окачени и ледените пързалки бяха препълнени. Кристиян и приятелите му и тази година не изневериха на традицията си да посетят ледената пързалка на втората седмица след нейното сезонно откриване. Кристиян бе високо и добре сложено м ...
  942 
Животът ти е лесен,
като мелодична песен.
Ала няма ли предизвикателство,
той не бива интересен.
Тръпка няма, липсва ти живец. ...
  1029 
Болката не стихва, а навън вали.
Тъгувам аз по отминалите дни.
Искам да забравя,
ала не зная как да го направя.
Част от мен си ти, ...
  937 
Много пътувах, малко преживях.
Много гледах, но нищо не видях.
Теб търсих, но да те намеря не успях.
Есен златна, сезон любим,
времето дойде отново дните си да споделим. ...
  722 
Ти никога не чу какво исках да ти кажа. Ти никога не ми даде шанса да ти го кажа. Но аз ще го кажа въпреки това.
Ти бе първият, в който аз някога се влюбих, и първият, който някога ме накара да плача. Влюбих се толкова много, та дори вече не зная кое е реалност и кое е фантазия.
Преди 8 години аз на ...
  3133 
Предложения
: ??:??