plami-6
704 результатов
Свенливо гълъб кацна на перваза.
Към мен гальовно гушка завъртя.
Виновно тишината ми проряза –
загука нежно и внезапно отлетя.
Трохичките, поръсени от мене, ...
  709  17 
Абитуриентският бал – чакаше го със страх и с надежда. Често сънуваше прекрасен сън – танцуваше шеметно унесена и фокусираше възхитени погледи. Музиката свиреше неземно, роклята ù блестеше прелестно – изискана, семпла черна рокля, дълга до глезените. Фини елегантни обувки и изящна малка чантичка дов ...
  834 
С чудесен стих прослави се поет:
разнищил вещо прозата житейска.
Превърна се обаче в Нарцис
най-проклет,
наметнал гордо дреха галилейска... ...
  686  13 
Говорим си с теб
всеки ден:
неща прозаични
и не чак дотам...
Говорим – ...
  725  14 
Запотен, вятърът поспря за миг,
почуквайки немирно на вратата...
Съдра тишината ми с вик –
светли спомени срина в душата.
Размечтах се – ...
  698 
Ще оцелее
след поредния скандал –
марионетка –
кукла на конци
докрая... ...
  956 
Години грях
на морните плещи.
Не помня
последния смях.
Под планини ...
  673  10 
Разнородна, нестройна тълпа
броди в хаоса и го руши...
С притаени надежди в сърца
днес осъмват лъчисти души.
В мрака скитат, препъват се, стават... ...
  691 
Пробудена
Очите от портрета смеят се...
Но скръб немилостиво плисва –
вина-лавина ме притиска,
а спомените-битници ...
  873  10 
Унили хора с уморени сърца
пулсират във града безлик.
С вълшебна пръчка вечерта
променя ги за миг...
Бълвоч и гнъс – вулгарното дете ...
  617 
Мъгла се спуска – като сива пелена
и пред очите вече притъмнява...
Изправена пред пъклена врата –
наказана съм: Бог съдбата ми решава.
Часовникът безкрайно трака – ...
  667  10 
Тя дълго време казва си:
“Не мога повече,
не искам
да живея
в тоз мръсничък аквариум.” ...
  530 
Липсата ти стана ежедневието на делника ми:
започвам да свиквам с неизменното ù присъствие.
Искам само да затворя страницата на чувствата
и да отворя страницата на равнодушието.
Ръцете ми – забравиха жадуваното тяло. ...
  629 
Инфантилно
Животът май че беше благосклонен –
пред мен мъждука бледичка луна.
Но пътят става къртовски по-стръмен,
болят издраните ми стъпала. ...
  837 
Ловец на робски души –
това си ти…
Опияняваш се от собствената си значимост
и винаги изпълнен си с решимост...
А ние – мъничките хорица край теб – ...
  800 
Не ми остана нищо свято на земята.
Безсилие и ярост се сливат във едно.
Пустота и мрак вилнеят в душата,
превръщат сърцето ми в ледно зърно.
Ще стисна ли и този път със зъби? ...
  735 
Не ще посмея да ти искам сметка...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки – ...
  607 
Дните с теб ме нараняват:
май всичко хубаво вече си казахме.
Само думи-куршуми остават –
с тях съдбата си белязахме.
Сълзите ми пресъхват неизтрити, ...
  776 
Потопих се в прашните спомени:
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха, ...
  581 
36 години вървях
напред-назад,
напред-назад...
В пандемия живях -
едва не полудях. ...
  492 
Заблъсках лудо с длани по Скалата -
опитах всичко да я променя...
Изместих талвега на реката -
и ден, и нощ дълбае я вода.
А тя стои - надменно неподвижна, ...
  540 
Вървя по улицата
прашна, пуста...
Нощта изпълва ме с покой.
Душата ми отново е самотна,
чужда ...
  536 
Събличам кожата си уморено -
закачалката ще я поеме хищно.
Денят преваля - вън е свечерено,
нощта разтваря пазвите си пищни.
Ежедневната борба за себедоказване ...
  617 
Върни се, миг
”О, миг, поспри...”
Безлунна нощ... Настъпва зима –
смразява с ледена вълна.
Прокашлят се звездите, стинат, ...
  687 
Предложения
: ??:??