poetry-in-motion
29 результатов
Родих се от лоното на самотата.
Орисана бях в песните на февруарския дъжд,
и покръстиха ме във водата,
с макове пълна, със сребърна ръж.
Нарекоха ме на морската пяна, ...
  593 
Сънят отново ме върна при тебе -
при студената пропаст,
където удавих мечтите,
където изгубих горчивината,
страховете, солената самота. ...
  882 
Понякога живея спокойно сред Вашите думи.
Понякога безропотно отпивам от Вашия хлад.
Понякога забравям горчилката и черните длани,
с които дълбая към външния свят.
Понякога шамара приемам с усмивка, ...
  731 
Ще те чакам под старата смокиня,
скрита в клоните,
облечена в сенки,
обвита в сладост.
Не се страхувай да ме доближиш, ...
  1301 
Понякога трудно се връщам
във лехите човешки сълзи.
Аз скачам завързала глезен
за хвърчила от оцветени мечти.
Понякога трудно излитам ...
  774 
Ще се удавя
в сребърните океани,
в лъчите на златните слънца,
в очите на хората лукави
и в усмивките на каменните им сърца... ...
  886 
В мастилената сянка на нощта,
далеч от градските лъчи,
потънала във локви тишина,
аз крача към дома...
Тревата лекичко трепери, ...
  899 
  1083 
Не ме търси във купищата книги
и старите писма...
Не ме търси и на тавана,
Оттам отдавна излетях...
Не ме търси в отекващите думи, ...
  742 
Красивото красивото обича...
Красивото в красивото се врича...
И всяка дребна красота гони друга
там - в света на любовта...
И душата, красивата човешка същност ...
  724 
  1015 
Адът и раят в едно се сляха...
И родиха живота, моята забравена минута живот...
Опитах се да го удържа с усмивка...
Да не бърза толкова, да поспре...
Но той се процеди през пръстите... ...
  818 
  1777  15 
Баба Добринка живееше в онези малки къщи, които сякаш преживели и двете световни войни, чакащи трета, все още украсяваха индустриалната сива картина със своите чудни светли цветове, отдавна потъмнели, но останали по напуканите стени само, за да задържат вниманието на някой отегчен минувач за секунда ...
  1729 
  1504 
Светлините на града - един безкраен булевард...
Светлините на града тъжната реалност,
облякла хиляди лица...
Едната светлина изглежда тъжна...
Другата - пълна със веселие и смях... ...
  1290 
Блажени са бедните духом,
защото светът е парична единица в техните ръце...
Блажени са и плачещите...
Сълзите им са невидимо... Незначително море..
Блажени са и тези, на които сърцето им в пороци и грехове всеки миг тупти... ...
  1157 
Искам залък свобода...
Искам глътка истински права...
Искам да съм някой...
Не просто име, ЕГН, адрес...
Искам да съм душа, лице, сърце... ...
  808 
Неразбрана...
Шепа мисли, хвърлени във пепелта...
Ала този път няма да ги търся, за да ги спася...
Да се задушат дано в тази черна мръсотия...
За да може някога да разбере... ...
  1295 
Разкажи ми приказката за самотните цветя...
Онези, които сам-сами растели там, на края на света...
Помня, че тъй красиви те били,
че влюбени във тях останали златните слънчеви лъчи....
И всичко де що минело край тях ...
  980 
  1478 
  934 
Във тежък миг и дни на плач
все някой ще ми подаде ръка,
но този някой ще е просто сянка, почти невидим силует,
а истинският мой приятел
ще остане блян далечен, тъй мечтан, но твърде блед... ...
  1195 
И той замахна с молива.
И с всяка гънка запълни бялото платно...
И тялото й бе с изящество дарено,
със гола красота...
Той не с очи я гледаше, ...
  1051 
  1403 
Виждал ли си някога падаща звезда?...
Снощи... Аз видях...
Една...
Малка...
Мъничка бе тя... ...
  1005 
  953 
Едно сърце за две умее да живее...
Една съдба за две иска да трепти...
И две очи за две се молят...
Песента на птиците за две ехти...
Две ръце нуждаят да прегърнат... ...
  782 
Стоим на масата лице в лице...
Мълчим... И отпиваме от чашите с кафе...
Няма погледи, ни стонове дори...
Всяка сутрин все така седим...
А отвън все тичат двама млади, ...
  996  15 
Предложения
: ??:??